В матрицата

Трима младежи избраха да започнат годината, като се самоубият. Осмокласничка скочи от петия етаж на блок в Кюстендил и сложи край на живота си. Серията от черни самоубийства почерни началото на 2015 г. Специалисти казват, че дългата поредица от почивни дни засилва депресивните състояния. Само това ли е причината България да е на едно от челните места по самоубийства в света? Не всички хора, които говорят или правят опити за самоубийство, искат да умрат. Често постъпката им е зов за помощ. Израз на отчаянието от липсата на подкрепа в подходящия момент.
Психично болна ли е България? Нацията ни все по-бързо се невротизира и шизофренизира. Повечето хора се чувстват незащитени и уязвими. Останали са без надежда и бъдеще. Виждат и оценяват всяка своя стъпка и действие като безсмислени и напразни. Отчаян и обезверен, почти всеки става жертва на мрачно вътрешно преживяване - едновременно на мъка, гняв и вина за собственото си състояние. А нагнетеното напрежение търси отдушник и го намира - алкохол, наркотици, самоубийство, фантазии...
Това обаче не ни стига. Вчера две жени загинаха в тежка катастрофа на изхода на Пловдив. Ден преди това друга жена намери смъртта си, блъсната на пешеходна пътека. И така всеки ден. Без значение дали е празник или делник. Без оглед на заканите за промени в закони, строгост на предприети мерки и действия на съответните органи. Държавата и ние сме жертви на юридико-политическа система за неспирно производство на смърт. Която ни отдалечава от позитивизма и ни превръща в егоистични самовлюбени тролове. Вкарва ни в матрицата и ни заличава.