В памет на сина ми Ради - стихотворения от Боян БОЙЧЕВ
ВМЕСТО ДОВИЖДАНЕ
Защо така си тръгна, сине?
Защо избърза? Накъде поемаш?
Към какви ли върхове непокорени?
Почакай. Накъде отиваш?
А аз не мога да те стигна...
Уж бърз съм. И съм маратонец.
Бързаш... И остават само спомени.
Обичам те! Не ни напускай, сине...
И кой ще пътешества по света?
Нали от малък все това мечтаеш.
Нали жадуваше света да опознаеш.
Кой ще ни разхожда по света?
А твоята чувствителна душа
За този свят ли бе създадена?
На показ как да е извадена?
И я боли добрата ти душа...
Трябваше, трябваше да те спасим.
Бяхме длъжни. Ти сам вярваше
Как в крайна сметка ще се справиш.
Та ти си силен! Прости ми, сине...
Сега срещу неправдите навред,
Сине, с вяра кой ще се бунтува?
За справедливост кой ли ще воюва?
Кажи ми, моето пораснало момче.
Подай ръката си. Думите да чуя.
Да прегърна мъжките ти рамене.
Всичко да постигнеш, мили сине,
Ти можеш, ти си толкоз умен.
А си тръгваш, без да се сбогуваш.
Защо не слушаш стария си татко?
Защо животът е жесток и кратък?
Недоизказани са времето и думите...
Къде си, сине? Моля те, не бързай!
Ала тръгваш по безкраен път,
Огрян от светлина, към светъл връх...
А мечтите, сине, кой ще сбъдва?
Аз знам. Ти няма да си тръгнеш.
В душите ни е твоята душа.
И тази тиха светлина, и доброта
В очите ти струи. Пак ще ни прегърнеш.
2026 г.
МОМЧЕТА
Моето малко момченце,
Възседнало старото ми колело,
С ожулено в игрите носленце,
С изгоряло от слънце чело.
Аз го поглеждам и търся във него
Момчето, което някога аз съм бил,
И аз така съм лудувал, изглежда,
И в свой свят измислен съм се крил.
Моята умаляла моряшка фланелка
Много добре днес му седи
И аз разбирам колко малко
От момчето в мен ме дели.
Момчето ми не играе с войници,
Не воюва със сабя и автомат
И широко разтворените зеници
Опознават различен от моя свят.
Свят, в който войните са други
И всичко се купува с пари,
В който да мечтаеш е лудост,
И компютърът избира игри.
Моето малко момченце
Мечтае за новичко колело,
И упорито муси носленце,
И бърчи не по детски чело.
Хайде, сине, на колелата,
Взимай водния пистолет!
Ще направим щура беля,
За миг пак да бъда дете!
2006 г.
КЪРВАВА ЖЪТВА
Средата на лятото,
Жега голяма,
Жълтее тревата -
Синът ми го няма.
Ден като другите,
Светът продължава,
А аз съм погубен -
Синът ми го няма.
Шум, суета,
Странна гълчава,
А в мен - пустота -
Синът ми го няма.
Какво предстои?!
Аз съм измамен,
Нетърпимо боли -
Синът ми го няма.
Сърцето кърви,
Душата е няма,
Кървава жътва -
Синът ми го няма.
2026 г.
