Вълчитрънското златно съкровище гостува в НИМ
Един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика, познати днес, ще остане в музея до есента
/ брой: 84
Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националния исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епоха, до есента на тази година, научи ДУМА от Михаил Ваклинов, отдел "Информационно обслужване и връзки с обществеността" в НИМ.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12,4 кг и се състои от тринайсет предмета - седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материалът е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала), познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600-1200 г. пр. Хр.).
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититския период. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории, Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище, са най-великолепните паметници на тракийската култура.