Вълните, които носят смърт

235 хиляди загинали, десетки хиляди изчезнали безследно, над един милион души без покрив над главите си. Това е резултатът от най-смъртоносното цунами, което на 26 декември 2004 година удари страните в Индийския океан. Страховитите вълни засегнаха хората в 14 държави. Най-много пострадали имаше в Индонезия, Шри Ланка, Индия и Тайланд. Мощното подводно земетресение бе със сила 9,3 бала по Рихтер, а предизвиканите от него смъртоносни вълни достигаха 30-метрова височина.
Истинският брой на загиналите обаче едва ли някога ще бъде уточнен, тъй като много хора са били отнесени от водата в морето. Благотворителните организации съобщиха, че близо една трета от жертвите са деца. Над 9000 от загиналите или безследно изчезналите са чуждестранни туристи, дошли да прекарат Коледа на топло. На икономиките на пострадалите страни природното бедствие нанесе щети за 10,7 милиарда долара. Светът се хвърли да помага на пострадалите. Дадени са над 11 милиарда долара за ликвидиране на последствията от бедствието в страните от басейна на Индийския океан.
Минаха вече 10 години от страшното събитие, но и до днес мнозина се питат как се случи толкова мащабно бедствие и може ли отново да се повтори такава катастрофа?
Два часа преди смъртоносните вълни да връхлетят, жителите на Индонезия, Малайзия и Тайланд са усетили подземните трусове, никой обаче тогава не е мислил, че това е само началото на ужаса. Най-силно пострадал индонезийският остров Суматра. Той се намирал в зоната на преместване на тектоничните плочи. И ако на Пукет заради земетресението само са вибрирали мебелите, то на Суматра е имало истинско разрушение. Хората лежали по земята и се страхували да станат. А след като трусовете спрели, връхлетели вълните.
Защо пострадаха толкова много хора?
По своята природа цунами е поредица от големи вълни, образуващи се в открития океан. Основната причина за появата им е земетресение или подводно изригване на вулкан. Когато земната кора се движи, тя предизвиква преместване на огромна маса вода, което и поражда вълни. Такива вълни могат да се придвижват с невероятна скорост на огромни разстояния. Достигайки плитчини, те могат да достигат 30-метрова височина и да връхлитат сушата с цялата си сила, освобождавайки невероятно количество енергия. Цунамито през 2004 година бе причинено от мощно земетресение със сила 9,3 по Рихтер в Индийския океан, чийто епицентър бе недалеч от Индонезия, остров Суматра. Тогава Индоавстралийската тектонична плоча отиде под Евразийската с 20 метра, което и предизвика чудовищните вълни.
Пълната енергия, освободена от енергията на труса в Индийския океан, се оценява приблизително на 2 ексджаула. Тази енергия е достатъчна, за да се сварят по 150 литра вода на всеки жител на планетата, или толкова енергия човечеството използва за 2 години. Ударната вълна на земетресението премина през цялата планета, в САЩ, щата Оклахома, са били регистрирани вертикални колебания от 3 милиметра.
Огромното количество освободена енергия промени дори скоростта на въртене на Земята. Според учените земетресението е намалило продължителността на денонощието с приблизително 2,68 микросекунди.
Някои неголеми острови на югозапад от Суматра са били преместени на разстояние до 20 метра. Северният край на Суматра, който се намира на Бирманската плоча, също изглежда се е преместил с 36 метра. Преместването е било както вертикално, така и странично - някои крайбрежни райони сега са под морското равнище.
По думите на Тед Марти, вицепрезидент на Дружеството за цунами, общата енергия на смъртоносните вълни е била сравнима с пет мегатона в тротилов еквивалент (20 пентаджаула). Това е два пъти повече от енергията на всички бойни снаряди, взривени по време на Втората световна война (в това число двете атомни бомби, хвърлени над Хирошима и Нагасаки), но в пъти по-малко от енергията, освободена при самото земетресение. На много места вълните са навлезли до 2 км в сушата, а в някои (като например в град Банда Ачех) - 4 километра.
В зависимост от разстоянието времето, което е трябвало на цунамито, за да достигне крайбрежията, е било от 50 минути до 7 часа. Северните райони на индонезийския остров Суматра са се срещнали със смъртоносните вълни много бързо, а Шри Ланка и източното крайбрежие на Индия - едва след 2 часа.
Скоростта на вълната в открития океан е достигала 720 километра в час, при приближаването й към крайбрежната зона тя намаляла до 36 километра в час. Петнадесет минути след първия трус вълната достигнала и помела северния край на остров Суматра. След час и половина тя връхлетяла крайбрежието на Тайланд, след два часа достигнала Шри Ланка и Индия, за осем часа тя минава Индийския океан, а за денонощие, за първи път в историята на наблюденията на вълните, цунамито е обиколило целия Световен океан. Дори на Тихоокеанското крайбрежие на Мексико височината на вълните била 2,5 метра.
За всички жертви обаче ударът е бил напълно неочакван. Всъщност жителите от този регион са били напълно неподготвени за цунами. Нито една служба не се сетила, че след силното земетресение е възможно да връхлети цунами.
Експертите твърдят, че цунамито през 2004 година е по-скоро изключение, а не правило. Най-често опасните вълни се регистрират на Тихоокеанското крайбрежие, тъй като именно там е най-високата вулканична активност. От това природно бедствие най-често страдат Японските и Курилските острови, а също така крайбрежието на Аляска. Самата дума "цунами" е от японски произход и означава "пристанищна вълна". В Тихия океан разположените 50 сеизмометра, така наречените цунамометри, засичат появата на цунами и до 15 минути създаденият Международен център за информация за цунами предупреждава 26-те участващи в програмата страни. На 26 декември 2004 г. този център регистрира земетресението край Суматра и оценява голямата потенциална опасност от цунами. От центъра веднага изпращат предупреждения до страните от Тихия океан, но не успяват да се свържат и да предупредят страните от Индийския океан, преди да ги удари вълната. А Индийският океан всъщност не е застрахован от цунами. Това природно бедствие вече е причинявало беди в региона - през 1883 година след изригване на вулкана Кракатау огромна вълна връхлита крайбрежията на Ява и Суматра.
През 2004-та обаче в тези страни няма никакви системи за предупреждение, а местното население не познава тази стихия и изобщо не е знаело как да се държи в такава ситуация. Хората в засегнатите на 26 декември страни дори с любопитство наблюдавали отдръпването на морето навътре и дори отишли на брега да разгледат явлението отблизо... За разлика от японците, които имат разработени множество специални образователни програми, а също така системи за ранно предупреждение. Всъщност системите за ранно предупреждение са относително немного скъпи, но липсата на достатъчно държавно финансиране на науката и, общо взето, неголямата заинтересованост в региона на Индийския океан са причина за този регион преди десет години да няма такава система.
Именно след това земетресение ООН взе решение за създаване на Система за предупреждение за цунами в Индийския океан, която започна да работи през 2006 година. Днес тази структура е най-развита в Индонезия.
След цунамито преди 10 години в повечето страни, засегнати от страшните вълни, са предприети мерки за предотвратяване на такава трагедия: работи система за проследяване и предупреждаване на евентуално приближаване на опасни вълни. В опасните места са сложени табели-указатели, информиращи хората в каква посока да вървят, ако възникне заплаха от наводнение.
Въпросът, който вълнува всички днес, 10 години след трагедията, е дали подобно нещо няма да се повтори. Всъщност всичко е възможно, отговарят учените. Планетата Земя е жив организъм, който е постоянно в движение, и хората не са в състояние да предотвратят разрушителните му действия. Може само да се опитваме да прогнозираме надвисващите катастрофи и да избягваме местата, където те могат да се случат.


Жителите и на Тайланд се оказват напълно неподготвени за природното бедствие


Разрушенията са ужасяващи


Учудени от неочакваното отдръпване на водата, хората отиват на брега, за да видят отблизо явлението, когато ги връхлита смъртоносната вълна


На икономиките на пострадалите страни природното бедствие нанася щети за 10,7 милиарда долара


Днес в Тайланд специални табели указват пътя за евакуация при цунами

Индонезийско момиче, смятано за загинало в катастрофалното цунами в Индийския океан през 2004 г., се събра с родителите си почти 10 години след стихията. Раудхатул Джана била на 4 г., когато тя и 7-годишният й брат били отнесени от приливната вълна от дома им в окръг Западен Ачех на индонезийската провинция Ачех на 26 декември 2004 г. Родителите на децата ги издирвали цял месец, но после се отказали и ги обявили за мъртви. Преди два месеца обаче чичото на децата видял момиче, което според него приличало на изгубената му преди 10 г. племенница. Той съобщил на родителите на детето и те установили, че това е дъщеря им и че тя живеела от 10 години под грижите на възрастна жена в съседния окръг Барат Дая. Когато семейството се събрало, момичето, вече на 14 години, разказало, че цунамито го завлякло заедно с брат му навътре в морето. След като успели да намерят дъщеря си, родителите на Раудхатул Джана започнали да търсят и сина си, защото били уверени, че той е жив. Накрая намерили Ариф Пратама, днес 17-годишен, под грижите на семейна двойка в затънтено градче на остров Суматра.