Въпросът сега е накъде ще тръгне българският туризъм

Алекс Орешков е роден през 1956 г. Завършва магистратура в СУ със специалност "Туризъм и хотелиерство". През 1988 г. става доктор по география в БАН. Специализирал е "Управление на туристическите територии" в Москва, "Мениджмънт на туризма и хотелиерството" във Великобритания, "Бизнес етика в туризма" и "Мениджмент на хазартния туризъм" в САЩ. До 1993 г. е директор на Българския национален туристически офис във Великобритания. През 1993-1997 г. работи в Министерството на търговията и туризма като началник на управлението "Национална туристическа политика". Следва работа в хотел "Шератон" в София като регионален мениджър за хотели "Принцес". В момента е ген. директор на хотел "Лъки Банско". В управителния съвет е на Българската туристическа камара. Владее английски, руски и френски език.

Цитати
"Постепенно излизаме от имиджа на страна със слабости в обслужването"


- Господин Орешков, споменават ви като възможен зам.-министър, отговорящ за туризма. Вие сте човек с богат опит в бранша. Бихте ли поели подобно предизвикателство?
- Думата е наистина предизвикателство. И не защото за мен това ще е нещо ново. Доскоро приватизацията и създаването на първия Закон за туризма бяха най-важните задачи. Големият въпрос сега обаче е накъде ще тръгне българският туризъм. Ако мога да перефразирам легендарното питане на Джон Кенеди, сега въпросът не е какво дава държавата на туризма, а какво туризмът може да даде на България. А то не е малко. Стига обаче да се води разумна и реалистична политика.
- От години браншът настоява за собствено министерство, правителството пък лансира идея за агенция. Какво според вас е най-доброто решение за сектор, от който идват 10-11% от БВП?
- Едно Министерство на туризма би прилягало най-точно на значимостта на отрасъла. Тук обаче на става въпрос за признание, а за възможност за провеждане на целенасочена политика за устойчивото развитие на отрасъла. От години битува разбирането, че туризмът е изцяло в частни ръце, което е вярно дотолкова, доколкото хотелите и туроператорите са собственост на частни инвеститори. Ресурсите и условията за развитие на отрасъла обаче са изцяло в компетенциите на държавата. Например - кадрите, респективно образователната система на всички нива, визовите и гранични формалности, природните и антропогенни ресурси, териториално-устройствените планове, сигурността и т.н. Всички тези въпроси са в компетенциите на различни министерства и на местните власти. Така че рангът на управляващия орган на отрасъл "Туризъм" следва да е толкова висок, че да може равноправно и равностойно да влияе на изброените политики, дейности и процеси. В противен случай се явява синдромът на "задните банки", т.е. възгледите и политиките на една агенция, дори и ясно и силно аргументирани, не могат да бъдат наложени на органи от ранга на министерствата.
- Миналата година се появи изследване, според което има спад в конкурентоспособността на българския туризъм. Така ли е?
- Определено не. Не знам кой е правил това изследване, но знам, че българският туристически продукт е много добър, а цените са повече от конкурентни. Хотелската ни база е превъзходна, работата на туроператорите професионална, обслужването все по-добро. Правя анкети в "Лъки Банско" всеки месец и получавам отзиви в "Трип Адвайзър". Блестящи, трогателни мнения и впечатления директно от клиента. Що се отнася до ресурсите, там няма никакво съмнение, че сме на световно равнище. Нашите плажове, планини и минерални извори са далеч по-добри от тези на утвърдени туристически дестинации. А като добавим и съчетанието им на сравнително малка територия, както и богатото културно-историческо наследство, ние наистина можем да се наредим сред топ дестинациите по атрактивност. Друг е въпросът колко от условията сме превърнали в ресурс и как експлоатираме ресурсите.
- В последните 20 години имаше не много ясна държавна политика в бранша без конкретни дългосрочни цели, стигнахме до презастрояване. Кой е правилният път?
- Така е. Бяха нарушени основни принципи на курортното строителство. От тях водещ е този на "Критичната площ". "Критична площ" са плажът за морските курорти и дължината и денивелацията на пистите при зимните. С други думи, основният мотив за пътуване. Оразмеряването на един курорт се базира на границата на оптимален комфорт, под която не бива да се пада, а тя е 2,5 кв.м на турист и 20 м дистанция от скиор до скиор. Приема се, че в сезон пик, ден пик и час пик критичната зона ще бъде посетена от 70% от гостите на курорта. Останалите 30% са раздробени в други дейности - шопинг, басейн и т.н. Тези 70 плюс 30%, разположени в границите на комфорта, определят лимита на легловата база. Тази проста и убедителна формула бе тотално неглижирана и игнорирана при строителството на нова хотелска база. Това доведе и до крайното презастрояване и нарушаване на удовлетвореността от ваканцията. Мисля, че тази грешка няма да бъде повторена вече, защото и самият бизнес страда. Това е и една от основните причини за изоставането от стандартните резултати при важните критерии заетост и приход от налична стая, а оттук и възвръщаемостта на инвестициите.
- Всяка година от бранша настояват за повече пари за реклама. Наистина ли е толкова важна?
- Туризмът е бизнес, търговска дейност. Не може без реклама. Великата "Кока-кола" е направила експеримент да свали с 10% разходите си за реклама, макар и за кратко, и продажбите са паднали с 20%. Необходима е реклама. И е необходима национална реклама, защото хората пътуват не за да спят в този или онзи хотел, а за да посетят красиви и интересни места. От друга страна, опитът ми от Националния туристически офис в Лондон ми доказва неимоверното доверие, което създава наличието на туристическо представителство на територията на генерационните пазари. Цялата информация и реклама, идваща по линия на туроператорските промоции и оферти, в крайна сметка се потвърждава от представителя на дестинацията. Разбира се, националната, както и всяка друга реклама, за да е ефективна, трябва да бъде добре индивидуализирана спрямо спецификата на пазарите, да е ярка и запомняща се. Необходимо е да се преосмисли и разработи ново виждане, визия и тактика при участието ни в международните туристически борси. То отново трябва да се базира не на силните страни на няколко на брой мощни фирми, а на съчетанието от атракции и ресурси по цялата територия на страната.
- Защо толкова години държавата не решава проблема с пречиствателните станции за отпадни води по морето. Каква част от курортите страдат от този проблем?
- Това наистина е огромен проблем. И най-учудващото е, че става въпрос не само за самостоятелни курорти, но и за курортни селища. И отговорът е отново в погрешното схващане, че това е частно, а онова е държавно. Всички въпроси по инфраструктурата и благоустройството могат да се решават много по-ефективно чрез съвместното действие между централната, местната власт и бизнеса. Създаването на акционерни дружества и консорциуми за решаване на конкретни проблеми и трайната им ефективност е в основата на устойчивото развитие не само на туризма, а и на цялостното пространствено развитие на територията на страната.
- Какъв е делът на недоволните туристи и каква част от чуждите гости се връщат у нас?
- Това е големият въпрос - създаването на постоянна, лоялна и удовлетворена клиентела. Гостите, които остават доволни, не само се завръщат отново и отново, те стават и най-надеждните и силни дистрибуционни канали. Казаното за една ваканция от твой познат звучи много по-достоверно и убедително от всяко рекламно послание. Разбира се, не бива да се очаква, че всеки доволен клиент ще се върне. Туризмът е ваканционно-рекреационна дейност и повечето хора, водени от жаждата за познание, се стремят да посетят много и различни места. На тази база се развиват и т.нар. екзотични дестинации. Мога смело да потвърдя обаче, че по отношение на обслужване и задоволство в Банско, където работя сега, висококатегорийните хотели получават отзиви и оценки отличен над 70%, 20-25% много добър, 5-6% среден и едва 1-2% незадоволителен.
- Какво очаквате от летния туристически сезон? Ще има ли ръст на туристите и на приходите?
- След кризисните 2009 и 2010 г. постепенно се оформи тренд на ръст на туристите, и макар и с по-бавен темп - ръст на приходите. Вярвам, че този сезон няма да направи изключение. Няма причини тенденцията да се обърне. Постепенно, но постоянно излизаме от имиджа на страна, богата на ресурси, но със слабости в обслужването. Впрочем една от причините за наложилото се мнение, че обслужването в България не е на ниво, се крие в преобладаващите в последните години форми на "All Inclusive". При този вид ваканции масовостта не дава дори възможност за изява на индивидуализирано, протоколно обслужване. Смятам, че и висококатегорийните обекти вече осъзнаха, че истината не е само в мащабите, а в качеството.
- Как според вас трябва да бъде решен проблемът с визите?
- Туризмът е индустрия на гостоприемството, а що за домакин е някой, който слага бариера пред гостите си. Колкото по-свободен е визовият режим, толкова повече гости ще имаме. Преди всичко трябва тотално да отпадне схващането, че визите са източник на приходи. Сравнен с пропуснатите ползи, този приход е нищожен. По-сложно стои въпросът с политическите и стратегически причини за съществуването на визи. Убеден съм, че е възможен разумен компромис по отношение на туристическите и бизнес визи. Да вземем за пример десетгодишните визи, които издава американското посолство за българските граждани. Нима не можем ние да издаваме такива визи с по-голяма продължителност и даващи свобода на движението на гражданите от важните за нас пазари? Русия, Турция, както и огромните и перспективни далекоизточни и западни пазари ще могат да реализират значително по-голяма част от туристическия си поток у нас.
- В каква посока трябва да се развива българският туризъм в бъдеще?
- Реалистичният анализ на туристическите движения в световен мащаб ни поставя в изгодна ситуация по отношение на най-търсените туристически ваканции и продукти. Няма основания и очаквания в следващите поне 2 десетилетия нещо да промени мегапотоците от север на юг, от силно урбанизирани към територии със сравнително запазена природа и екологична среда. Все по-търсени стават културните забележителности, както и здравословният СПА и медицински туризъм. За добро или лошо, това допринася за първостепенното място, което заема масовият чартърен, сравнително евтин туризъм. Това, към което трябва да се стремим, е с плажовете и ски пистите през лятото и зимата да включваме оптимално много атракции във вътрешността на страната, богата на минерални води и исторически ценности. Те няма да заменят основния мотив за пътуване, а ще го допълнят с повече емоции, впечатления и познания за туристите и по-малка концентрация на морето и в планините. Именно разработването на тези условия и превръщането им в ресурси ще допринесе за тъй желаното преодоляване на сезонността и териториалната ограниченост на българския туризъм. Успоредно с това този баланс ще се пренесе и върху ползите, които туризмът създава за местната икономика и население - работни места, бит, приходи, култура.