Въпроси
/ брой: 33
За пореден път ставаме свидетели на пълното безсилие на финансовия министър Дянков да управлява държавните пари. Как по друг начин да определим онова, което се случва с толкова чаканите от зърнопроизводителите събсидии, заради което те излизат на протест в София на 18 февруари. След като управляващите им обещаха, че ще получат парите си до 31 януари, което не се случи, и след като тръгна мълвата, че това ще доведе до протести, да вади горещия картоф от огъня понечи земеделският министър Найденов.
Преди дни той гастролираше из медиите и молеше за извинение производителите, но не смееше да дава обещания. Вчера обаче надеждите на стопаните да си вземат парите, колкото се може по-скоро, бяха напълно попарени от Дянков с изключителна арогантност и от позицията на човек, чиято дума е най-важната в държавата. Той заяви, че няма начин зърнопроизводителите да си получат по-рано сумите за единица площ и че евентуална стачка с такива искания няма да успее.
Извън факта, че проявата на подобно отношение показва недопустимо неглижиране на проблемите в сектора, аргументите, с които Дянков се оправда, са напълно несъстоятелни - заради плащанията по външния дълг и най-вече, защото той не бил обещавал издължаване през януари. Нека тогава министърът да отговори на някои въпроси:
- Защо се хвалеше още миналата година, че няма да има проблеми по плащането на парите за външния дълг?
- Той и правителството не са ли от един и същи кабинет, че така се разминават в обещанията?
- И понеже Дянков получава заплата като финансов министър, защо не си е направил разчет за парите, които трябва да плаща?