Вари го, жени го, все парвеню

Парвенютата никнат като гъби в мътни времена, във времена на стопанска и политическа контрабанда, когато общественият живот дава възможност за бързо преуспяване - пише големият български народопсихолог и публицист Иван Хаджийски.
Така след Освобождението у нас разцъфтяват ориенталските мурафети на байганьовщината и интересчийството, на безогледния гьонсуратлък и недодяланите табихети. Онази жалка и тъжна гротеска, заради която Алеко облажи куршума. Толкова жалка, че Щастливецът приживе не се въздържа да възкликне с горест в душата: "Европейци сме ний, байно, ама не чак дотам!"
По-късно, подир войните, Ст.Л.Костов обезсмърти големановщината като синоним на хищното властогонство и чиновническата парвенющина. В своите разкази Г.П.Стаматов "препарира" цяла галерия от аутсайдери, мижитурки и неудачници.
Това са все "класически" примери от далечното минало. В годините на социализма проспериращата номенклатура си беше създала свой "корекомски стандарт", а комитетските чиновници се бяха обградили с одеозен кич от пластмасови тоталитарни символи и дрънкулки. Ловните резиденции бяха превърнати в място за "интелектуални контакти" на Първия с изтъкнатите творци.
А днес? Днес вездесъщата тъпа мутра ни гледа високомерно от своите джипове-катафалки, накичена с дебели златни ланци и гривни. Чалга звездите ни очароват със силиконовите си... достойнства. Родният хайлайф ни омайва с тузарските си маниери и тоалети. Днешните управници ни баламосват с "културните" си интереси, отивайки "под строй" на кино и театър.
Миналата неделя пък чухме и видяхме как външният ни министър вдига сватба в... "Евксиноград"; как Бойко му кумува, облечен във фрак, как му подарява телевизор, а останалите пишман аристократи се гърчат от еснафско скудоумие и сервилност, сякаш всичко се е върнало със 100 години назад. Вари го, жени го, все парвеню!