ВАСИЛ КАЦАРОВ: Обичам да ползвам ръцете си

Три дни жители и гости на троянското село Орешак наблюдаваха впечатляващи демонстрации на металогравюра, традиционни ковашки техники, изковаване на композитна дамаска стомана, изработка на ножове, художествени метални изделия и бижута. Те бяха част от първото издание на "Жар" - ножаро-ковашки фестивал, състоял се в парка на Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата. Проявата се проведе в рамките на Традиционния панаир на занаятите и постави началото на инициатива, която цели да популяризира българските традиции и основните занаяти в обработката на метал. Своите майсторски умения и талант показаха Николай Николов, Стефан Чаков, Петър Генов - Дядо Благо, Михаил Кочев, Атанас Георгиев и Божидар Стоянов - представители на Националната занаятчийска камара. Майстор Евгени Димов води Детската жар-школа по металогравюра. Младежите имаха възможност да се докоснат до металното изкуство и да направят първи стъпки в занаята. Сред специалните гости бе Цветан Средков - един от най-уважаваните български майстори на кования метал. Неговата авторска изложба по повод 50 години в огъня на кованото желязо може да се разгледа в Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата - Орешак, зала "Никола Манев".
Основната цел на Ножаро-ковашкия фестивал е да насърчи обмена на знания между майсторите и да вдъхнови младите да открият красотата на традиционните занаяти. Инициативата има амбицията да се превърне в ежегодна и да утвърди Орешак като притегателен център за майстори, творци и любители на художествената обработка на метал. Организатори са Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата - Орешак и Васил Кацаров, Минчо Копрински с финансовата подкрепа на Община Троян. Партньори: Националната занаятчийска камара, Cyrillic Digital и Професионалната гимназия по механоелектротехника "Акад. Ангел Балевски" в Троян.
ДУМА посети фестивала и успя да разговаря с майстора любител Васил Кацаров, организатор на събитието.

- Майстор Кацаров, Вие сте сред инициаторите на първото издание на "Жар" - ножаро-ковашкия фестивал, който се състоя в село Орешак. Какъв бе замисълът?  
- Идеята не бе моя, като реално аз не съм я измислил, но може би съм първият човек, който се опитва да приложи вече правеното в други градове под формата на различни фестивали и пленери, в село Орешак и по-точно в Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата. От малък имам спомени, свързани с панаира на занаятите и де факто реших, че двете - панаирът и изложението, може би имат нужда от тази инициатива. 
През 2017 г. се проведе ковашка надпревара, която практически е последното събитие, насочено с коването в Орешака. Донякъде това ме мотивира да пробвам. Исках да направя подбор на майсторите спрямо начина, по който работят. Целяхме да започнем от малко по-старите методи. Представете си ковашки мях съответно с приложеното към него огнище, масата, върху която става разпалването на въглищата. Мяхът беше първата ми задължителна работна зона. Попаднах на мях в една къща в Троян, стопаните буквално искаха да ми го подарят, но той беше в окаяно състояние. 
Идеята първо представих на директорката на Националното изложение и после започнах да търся следващите хора. Евгени Димов от Сопот, който е висок клас майстор, има голямо значение за мен. Един от първите ножарски пленери, които посетих и участвах преди около десетина години, бе направен, благодарение на неговите усилия. Аз съм хоби майстор без майсторско свидетелство и там се запознах на живо с други хора със същите интереси, които се занимават с направата на ножове. Димов има мисия, води школа за деца, които обучава по металогравюра, по дърворезба. С всичко, което може да привлече вниманието на учениците и да обогати техните качества. 
Много ми се иска плодът на неговите усилия да може да се захване и в изложбата под формата на провеждане на курсове за различни занаяти на местна почва. Надявам се да не е прекалено наивно. Чисто обективно виждам, че е доста трудно. Защото сега нещата са много по-различни от времето, когато бях дете. 
При мен интересът преминава в отдаденост, в ситуации, чрез които затруднявам семейството и приятелите си. Така го усещам и съм наясно, че искам да правя нещата и то добре. Осъзнавам, че за занаята трябват време, желание и усилия. Винаги опираш до човек, който знае повече и съответно съм много благодарен, че майсторите, които участват в събитието, не крият умишлено знанията и уменията си. Това, което могат, го казват, показват и предават. Много важно, за да бъде всеки занаят разпознаваем и практикуван.

- Публиката имаше възможност да види демонстрации и авторски изделия на утвърдени майстори ковачи, кажете по няколко думи за тях.  
- Сред тях са Николай Николов от Правец, който е спечелил конкурс в Германия за коване на композитна стомана, т.нар. дамаска. Петър Генов от Пловдив, познат на любителите на ножовете с прозвището Дядо Благо, е първият, който кове композитна стомана дамаска. Михаил Кочев - умело съчетава бижутерията с направата на ножове. Много артистично, авторско. Всички, с които съм говорил и приеха да участват, но и тези, които не можаха да присъстват, са допринесли за осъществяването на фестивала. Всички са част от тази жар, която тлее, дава искрата и тласъка да правиш нещо с ръцете си, в случая обработката на метал. 
Надявах се да има повече желание от страна на учениците да участват, но е трудно. Посетителите видяха ковашки мях, който показва по-старите техники. Отидохме малко напред в модернизацията, подаването на въздух да става с електрически вентилатор, използват се дървени или каменни въглища. И най-съвременното към днешна дата са горелките с пропан бутан, които са много по-мобилни, една идея по-чисти - неща, които се видяха на фестивала.    
- Работите в пожарната в Троян, а ножарството Ви е хоби. Има ли връзка между тях? Как и кога се запалихте по занаята?
- Имам над 20 години опит като пожарникар. Връзка не виждам, освен, че се боря с огъня. По ножарството се запалих чисто случайно и по-скоро ме плени фактът, че има хора, които правят ножове сами с ръцете си. Исках и аз да опитам и се получи. Преди години бях по-свободен да практикувам в различни сфери на занаятчийството. Скоро участвах в обучение за суха каменна железария, след като завърших курса, от който не получаваш документ за майстор, реших да изработя собствен инструмент за обработване на камък. Движи ме интересът да направя инструмент, с който да свърша някаква работа.
- Имате ли специално място, ателие или работилница, където да изработвате изделията си?
- Първоначално беше буквално в средата на двора - на открито, без покрив, впоследствие си изградих ковачница, натрупах инструменти и пособия. Не работя често. Особено по време на пандемията имаше моменти на застой и оставих нещата да се поуталожат. Но според жена ми влагам доста и задавайки си въпроса: "Защо?", смятам, че има повече от един отговор и всички са валидни и актуални. В интерес на истината, не обичам този въпрос, щом искам да направя нещо, го правя. Монетата има две страни - положителна и отрицателна. Сигурен съм, че съм ощетил по някакъв начин семейството си - това, което ми е най-мило и най-скъпо. Без усилия, инат и търпение няма реални постижения. Надявам се всичко да е в името на общото благо.

- В Троян работят ли още стари майстори ножари, от които сте се учили?
- Захващайки се със занаята и впускайки се в дълбините на хобито, не съм успял да открия човек, от когото да взема нещата наготово. Въпреки че съм полагал усилия да търся хората, които са все още живи. Съществуват различия за разбирането на занаята отпреди 20, 30, 50 години и сега. Обичам да ползвам ръцете си, ръчният труд ми харесва, без да съм против механизацията, и крайният продукт да радва окото. Винаги бих предпочел по-трудния, по-архаичния начин, метод, с който да пробвам, след което бих се възползвал от представените модерни, визионерски, индустриални решения.
- Излагате ли Ваши произведения?
- Преди няколко месеца в Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян имаше изложба на мои творби и правих демонстрации по ковачество в Европейската нощ на музеите. Бях изложил ловни ножове, заготовки за ятаган, калъч, якутски нож, аккулак и други, декоративни елементи за решетки, панти за врати, закачалки от ковано желязо.