Във виното ли е истината или кое е главното, за което мислят политиците

Забелязал съм, че застуди ли се времето, наближат ли Коледа и Нова година, някак си спонтанно започваме да си говорим за вино. Един се похвали какво вино е направил тъстът му, друг си спомни каква алжирка е пил, когато е служил войник в Елхово, трети се заканва да си поправи колата и още другата седмица да отскочи до Мелник. Понякога разговорите добиват и философски привкус.
- Защо да давим мъката с хубаво вино, след като можем да му се насладим? – това ме попита замислено преди ден-два един приятел.
 Интересен въпрос! Наистина защо?!
Много по-разумно е да оставиш мъката настрани, пък да му седнеш с приятели, които също са оставили настрани своите мъки, пък да си налеете, пък да звъннат чашите, пък да си спомните старите казармени и старите любовни истории, пък пак да си налеете… Тогава оставените настрани мъки не е необходимо да ги давите, те сами ще си умрат от завист, че на чаша вино вие си спомняте не за тях, а за по-различни неща.
Между другото подобен ефект може да се получи и с ракия, и с водка, и с уиски, с мастика също, но виното все пак има това предимство да бъде начело на класацията и при давенето на мъката, и при наслаждението. Неслучайно древните са казали, че във виното е истината.
Впрочем формулата – защо да се занимаваме с мъката, като можем да си доставим наслада, е валидна и при други ситуации.
Например – защо да си тровим живота с една жена (своя съпруга), след като можем да си го усладим този живот с много жени, които са, да речем, чужди съпруги?!
Или, както казва моят приятел, писателят Божидар Томов – защо да страдаме от алкохолизъм, след като можем да му се наслаждаваме?!
Известен е старият виц за длъжника, който не можел да спи нощем от терзания, че няма как да върне парите, които е взел назаем от съседа си. Терзаел се той, терзаел се, докато умната му съпруга не го посъветвала да се обади на кредитора и да му каже, че никога няма да върне взетите назаем пари.
- Нека той да не може да спи – рекла умната съпруга, – а ти си заспивай, стига си се блещил в тъмното!
Най-валидна обаче и най-често прилагана е тази формула при политиците. Всички те всяка сутрин, когато се събудят, си казват: „Бе защо да мисля аз за народа и да си тровя живота, като мога да помисля за себе си и да си оправя живота?!  Няма да съм сто години на власт, я!“
Наистина – желязна формула!