Възходът на Вестервеле

Бетина Маркс
Дойче веле


На изборите през 2009 г. често осмиваният преди това Гидо Вестервеле постигна нечуван успех за партията си. Тогава Свободните демократи спечелиха почти 15 процента от гласовете, а Вестервеле стана вицеканцлер и външен министър. Наблюдателите заговориха за триумфален възход.
Стартът му обаче не беше гладък. Много често Вестервеле се намесваше във вътрешната политика, без да обръща достатъчно внимание на ресора си. Натискът върху него се засили и в началото на април 2011 г. той се отказа от председателския пост в партията на Свободните демократи и подаде оставка като вицеканцлер. Ето че вече можеше да се посвети изцяло на външната политика. С успех, както твърди председателят на комисията за външна политика Рупрехт Поленц от ХДС: "Всички виждат, че Вестервеле е отдаден изцяло на външната политика и ангажирано застъпва националните интереси в една все по-споена Европа. Вестервеле е убеден мултилатералист, т.е. не се застъпва за национални германски солови акции."
Политологът Гюнтер Хелман споделя становището на Поленц. "Междувременно Вестервеле се справя много добре като външен министър, въпреки че при Меркел той няма голяма свобода на действие. Канцлерката вече има такава рутина в управлението, че за Вестервеле е трудно да печели точки", обяснява политологът от университета във Франкфурт. Към това се прибавя и фактът, че канцлерството придоби повече външнополитически компетенции след подписването на Лисабонския договор от 2007 г. Ангела Меркел използва много умело своята позиция във властта и пробутва на външния си министър по-неудобните външнополитически решения. Особено ясно това пролича по време на гласуването на казуса Либия от Съвета за сигурност на ООН през март 2011 г. При гласуването за създаване на зона, забранена за полети в либийското въздушно пространство, Вестервеле се въздържа заедно с постоянните членове с право на вето - Русия и Китай. Тогава той си навлече критиката на политическите противници и медиите, макар че политологът Хелман смята, че зад това решение стоят Ангела Меркел и министърът на отбраната Томас де Мезиер.
Критиците от редиците на Социалдемократическата партия (ГСДП) обвиняват Вестервеле, че като външен министър не е успял да формулира акцентите на германската външна политика. "В представената през 2012 г. външнополитическа концепция на федералното правителство Вестервеле обяви страни като Китай, Казахстан и Малайзия за стратегически партньори, без да се съобрази с нарушаването на човешките права и демократичните ценности в тях", твърди Ролф Мюнцених, външнополитически експерт от ГСДП.
Вестервеле встъпи в длъжност с обещанието да се бори срещу ядреното въоръжаване. Този стремеж обаче влиза в противоречие с факта, че Федералната република доставя оръжия в кризисните региони като Арабския полуостров. Но и тук тежката дума има Ангела Меркел.
През юли 2011 г. съветът за сигурност към Бундестага трябваше да вземе решение за доставката на 200 бойни танка на Саудитска Арабия. Малко преди това войски на Саудитска Арабия навлязоха в Бахрейн, за да помогнат на краля да потуши въстанието срещу режима. Решението за доставката на танкове за Рияд спада към т.нар. "Доктрина на Меркел", според която вместо да изпраща войници в кризисните региони, Германия може да снабдява регионалните сили с оръжия. През октомври 2011 в реч пред фондация "Кьорбер" Меркел за първи път оповести тази нова външнополитическа линия на правителството.
Медиите в страната многократно критикуват Меркел за нейния курс. Председателят на комисията за външна политика Рупрехт Поленц отхвърля тези обвинения. "Германия е дислоцирала 6000 войници в чужбина и мисиите на Бундесвера са легитимни съгласно международното право", казва той. Също и външният министър Гидо Вестервеле стои твърдо зад "Доктрината на Меркел" за ненамеса. "Военните операции не могат да бъдат нормално политическо средство. Те трябва да останат изключение. По-добре да бъда критикуван, отколкото да бъда обвиняван, че изпращам лекомислено германски войници в чуждестранни военни мисии", казва той.