13 Декември 2019петък18:05 ч.

Акцент

Възкръсналият свидетел

На 20 ноември 1945 г. започва Нюрнбергският процес

/ брой: 223

visibility 955

Доц. Стоян Влайков 

Едно 4-5-годишно момченце върви по улицата и държи в ръката си опитомен гълъб. Спира го германски войник и иска да му вземе гълъбчето. Момченцето не си го дава и го притиска до гърдите си. Тогава представителят на "европейската най-висша и най-цивилизована германска раса" пуска куршум в главата му. Детето пада, но продължава да стиска гълъбчето. И след смъртта си руското момченце не дава любимата си птица на изверга. 

Случаят е станал в  гр. Ростов на Дон на 29 ноември 1941 г. Този факт е представен от главния съветски обвинител Роман Руденко на Нюрнбергския процес (20 ноември 1945-1 октомври 1946) за съдене на хитлеристката военна върхушка за престъпления срещу човечеството. 

За Нюрнбергския трибунал е писано много, отразяван е през цялото време от печатните издания и радиостанциите в целия свят, написани са много книги, създадени са филми. Психиатърът на процеса Джон Джилбърт внимателно наблюдава поведението на подсъдимите военнопрестъпници и веднага след края му издава книга (Nurenberg Diary, New York, 1947). Известно е много за трибунала, но не всичко. Има случки и парадокси, за които малко се знае. А и времето посипва забрава върху хитлеристките престъпления и виновници, оневинявани или прикривани от настъпващите днес неонацизъм и неофашизъм.  

На процеса са изнесени случаи, умопомрачителни по замисъл и звероподобни по изпълнение. Заслужава си да ги припомним. Малкият Макс, син на коменданта на концентрационния лагер "Дахау", празнувал рождените си дни не със запалени свещи на торта, а с... разстрел на лагерници. Колкото години навършвал, толкова лагерници разстрелвал. Свидетел на обвинението на процеса разказва, че на 12-ия си рожден ден синчето разстреляло лично 12 лагерници. На 13-ия Макс убил 13 мъже. Искал да застреля още един, но строгият и грижовен татко не му позволил: "Не си навършил още 14 години". Не стигат думи да се коментира случката. 

В с. Кузнецово на 28 октомври 1943 г. нахлуват пияни германски войници, събират жителите,   натикват ги в колхозната управа и подпират вратата с кол. След това запалват селото от четирите страни.  Горящите хора пищят, а немските войници се забавляват. Подобно нещо извършват хитлерови войници и във френското село Орадур на Глан (Oradour sur Glane). Мъжете са затворени в една плевня и са запалени, жените и децата са натикани в черквата и са задушени с газ, но за по-сигурно немците хвърлят вътре и няколко гранати. Палачите са млади момчета от бронираната SS-дивизия "Дас Райх", току-що станали войници и в това мирно френско село получават "бойното си кръщение". Това се случва няколко дни след откриването на Втория фронт от американски и английски войскови части (6 юни 1944).  Година след това ген. Шарл де Гол обявява с. Орадур за национално гробище и музей.   

Никога няма да се забравят човеконенавистническите изтребления в Бабий Яр. Това е дълбок и дълъг естествен дол, в който хитлеристите са нахвърляли телата на разстреляните. Докарвали са мирни жители от всички краища на СССР, от различни националности и възрасти, най-много жени и деца, и най-вече евреи. Изправяли ги пред дълбоката пропаст и ги разстрелвали с картечници. По групи от стотици наведнъж. Всеки вторник и петък, от 29 септември 1941 г. до 30 септември 1943 г. в продължение на 103 седмици са разстреляни общо 300 000 жени, деца и старци в Бабий Яр, Киев, Сирецкий лагер и 800 душевно болни в клиниката за психични  разстройства.                        

На процеса присъстват журналисти почти от всички страни на света. Доказателствата са толкова много и почти еднакви - масови разстрели, убийства на жени и деца, палежи на цели селища, изтезания и умъртвяване на пленници, изгаряния в пещите на концлагерите и много други, че репортерите започват да свикват с тях и влизат все по-рядко в съдебната зала. Но един ден през месец март 1946 г., когато кокичетата и минзухарите са разцъфтели, рано преди началото на процеса всички журналисти се втурват към съдебната палата. Няма места за всички. Какво е станало?  Американският в. "Звезди и черти" е написал: "Трагично произшествие в съда. Съветският обвинител ген. Руденко стреля по Херман Гьоринг". В дописката се разказва, че Роман Руденко не издържал на безочливостта на райхсмаршал Гьоринг, извадил пистолета си и го застрелял на място. И сега всички журналисти тръпнат в догадки какво ще последва от това. Но когато виждат как безсрамно изпъченият Гьоринг влиза и заема мястото си при подсъдимите, носейки одеялото, с което завива краката си, всички разбират, че това е поредната американска фалшификация. Тогава един английски журналист казва:

- У нас има една пословица: "Бикът е опасен отпред, конят - отзад, а американският кореспондент - от всички страни". Няколко дни след това в. "Звезди и черти" пояснява, че не става дума за физическо убийство, а за това, че "съветският обвинител морално е застрелял райхсмаршал Гьоринг", но била изпусната съответната дума. Вдигат престижа на Руденко.

И в следващите дни акредитираните журналисти не могат да си поeмат дъх от сензации и изненади. Главният съветски обвинител Роман Руденко обявява пред съда писмените показания на фелдмаршал Фридрих фон Паулус, участвал пряко в  разработването и изпълнението на плана "Барбароса", съставен  специално за нахлуването в СССР. Защитниците на обвиняемите - д-р Щамер и адв. Заутер, надават вик:

- Това е невъзможно. Паулус е мъртъв. Искаме да бъде извикан пред съда лично свидетелят Паулус.

Ген. Фридрих фон Паулус е командващ 300-хилядната хитлеристка армия за превземането на Сталинград. След 6-месечни боеве Паулус заповяда капитулация и гладните и измръзнали немски войници се предават на съветското командване. Паулус е повишен в чин "фелдмаршал", с постъпката си той спасява от смърт около 100-120 хиляди войници и офицери. Хитлер заповядал да се скрие това поражение, Паулус е бил обявен за геройски загинал като истински германски войник. Уредено му е било пищно погребение, на което самият Хитлер присъствал и държал реч. Лично той положил върху празния ковчег най-високата награда за германски герой. Бил е обявен тридневен национален траур, хитлеристките знамена са били свалени до половината, камбаните биели, в църквите били отслужени траурни литургии.

Но сега изневиделица мъртвият фелдмаршал обвинява с убийствени показания! Защитниците Щамер и Заутер си правят сметката, че дори да е жив Паулус, докато руснаците го докарат, може да осуетят изслушването му или процесът ще свърши. Председателят на съдебния състав сър Джефри Лоурънс, въпреки британското си студенокръвие и тежък  аристократизъм, също е заинтригуван и пита съветския обвинител:

- Какво е Вашето мнение за ходатайството на защитата?

Цялата зала е смълчана. Всички очакват Руденко да се откаже. Но той твърдо произнася:

- Съветското обвинение не възразява, Ваша чест.

- Колко време ще е необходимо, за да се докара тук свидетелят Паулус?

Отново мъртва тишина. Очакват седмици, месец.

- Не повече от пет минути, Ваша чест - със спокоен глас отговаря Руденко. - Свидетелят е тук, намира се в помещенията на съветската делегация.

Подсъдимите са втрещени. Гьоринг започва да крещи нещо, другите подсъдими говорят разгорещено помежду си. Защитниците Щамер и Заутер едновременно се втурват на трибуната и се надвикват:

- Не! Не! Защитата не настоява за извикването на свидетеля пред съда! Писмените заявления ни задоволяват.

Но непоколебимият юрист и неподвластен на емоции сър Джефри Лоурънс твърдо обявява:

- Съдът извиква свидетеля фон Паулус.

В залата влиза висок слаб човек в цивилен костюм, стои му много добре на военната стойка. Бавно, със спокойна крачка, изправен и с достойнство, Паулус се изкачва на свидетелската трибуна. Заклева се и започва да говори уверено и твърдо, не отрича участието си в разработването на плана "Барбароса", в който задача №1 е да се превземат Москва, Ленинград, цяла Украйна, Кавказ с петролните извори и да се излезе на линията Архангелск-Астрахан. Фелдмаршалът не отрича и жестокостите на германските офицери и войници.

От изобличенията подсъдимите онемяват, навеждат глави и застиват така. Защитниците им контраатакуват. Питат: ако Вие сте Паулус, посочете кои от лицата на подсъдимата скамейка са главни виновници за войната. Надяват се, че свидетелят няма да ги познае. Паулус ги посочва и изговаря: Гьоринг, Кайтел и Йодл. След заседанието на фелдмаршал Паулус е уредено свиждане с неговия син и роднини (съпругата му е починала), която продължава целия след обед. Той е бил много благодарен за този жест. 

Вдигат цените на над 200 клинични пътеки

автор:Дума

visibility 5

Въвеждат помощи за вода от догодина

автор:Дума

visibility 45

Корнелия Нинова: БСП са хората, те чертаят бъдещето й

автор:Дума

visibility 142

Автобусните превозвачи започват протести от днес

автор:Дума

visibility 163

/ брой: 240

Близо 17% по-малко пари по аграрната европрограма

автор:Дума

visibility 147

/ брой: 240

Бонус-малус се отлага за пореден път

автор:Дума

visibility 117

/ брой: 240

Борис Джонсън ликува, обеща Брекзит на 31 януари

автор:Дума

visibility 112

САЩ пак размахаха санкционната тояга

автор:Дума

visibility 280

/ брой: 240

Кремъл изгони двама германски дипломати

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 240

Натиснатият бутон

автор:Ивелин Николов

visibility 274

/ брой: 240

Бъдещето от филмите идва до пет години

автор:Георги Георгиев

visibility 274

/ брой: 240

За Шекспир, Вазов и шестокласниците

visibility 338

/ брой: 240

Датата

автор:Дума

visibility 127

/ брой: 240

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ