Възкресението на дивото жито

Венелин Пеев


Дивото жито е старо като света. Оцеляло е 17 000 години без особени грижи от страна на човека. Днес е известно като еднозърнест лимец и се класифицира като Triticum monococcum - най-древният вид от семейство Житни. В тази група са още двузърнестият лимец и пшеницата спелта.
Най-устойчива в Западна Европа през годините се оказва спелтата, в Средна Европа и Балканите - еднозърнестият лимец, а Източна Европа и Азия е територията на двузърнестия лимец.
Според учените лимецът е култивиран около 7500 години пр. Хр. близо до Каражадаг - днес област в Югоизточна Турция. Археолози са открили овъглени зърна в египетските пирамиди и тракийските могили.
Според някои предания лимецът е разработка на звездни хора, дошли от съзвездието Голямо куче.
Най-подходящи за развитието на лимеца са каменистите, бедни почви високо в планините, където тежките трактори не могат да влязат и отглеждането на хибридните сортове пшеница е немислимо. Поривите на вятъра и проливните дъждове, сушите и студът са изваяли високите повече от метър стебла на лимеца, обли и кухи, разделени на 5-6 междувъзлия.
Съцветието е клас с осили. При вършитба стеблото се начупва, а вретеното се разпада на класчета. В класчетата при еднозърнестия лимец има по едно цепнато зърно, а при двузърнестия по две зърна, обвити здраво в няколко слоя груби люспи, които не се отделят при вършитбата. За да бъдат използвани за храна, се налага допълнително олющване.
С брашно от лимец се замесва хляб, а неолющените зърна се използват за фураж на преживните домашни животни.
Болестите и вредителите по растенията не са страшни за лимеца. Не се налага и торене с химикали.
В миналото в България са отглеждани и двата вида лимец, обикновено в планинските места и в някои полски райони на Добруджа, Старозагорско и Търновско. Площите са достигали до около 50 000 дка. Еднозърненката и двузърненката са значително по-ниско продуктивни от меката и твърдата пшеница, затова в по-късни времена отглеждането им постепенно е намаляло за сметка на други житни култури.
Еднозърнестият лимец е различен от останалите видове пшеница с това, че е диплоиден вид и съдържа 7 хромозомни двойки в клетките си, или иначе казано - само 14 хромозоми. Те са останали непроменени през хилядолетията. Всички следващи пшеници по-нататък в еволюцията са с 28 хромозоми, каквито са двузърнестият лимец и твърдите пшеници. И с 42 хромозоми, каквито са спелтата и меките пшеници.
Днес еднозърнестият лимец се отглежда в някои планински райони на Франция, в Мароко, в страните от бивша Югославия. Той е незаменим помощник в биодинамичното земеделие. Земеделците от Средна Европа и Балканите са сеели еднозърненката, за да чисти нивите от плевели. Но това е преди появата на химическите препарати. Същото не може да се каже за двузърненката и пшеницата спелта.
В резервата "Билкария", разположен върху 150 декара в Боженския балкан, еднозърнестият лимец се сее, жъне, вършее и лющи посредством най-стари техники. Добивът му от декар винаги е по-малък в сравнение с другите пшеници, а след като се олющи, става наполовина. Ето защо цената, на която можем да си го набавим за храна и лекарство, е около 10 лв. за килограм. В същото време големите търговски вериги предлагат индустриално отглеждано зърно, внос от Австрия, Франция и Германия, за около 6 лв. за килограм.



Емил Елмазов е чл.-кореспондент на Международната академия по информатизация в Москва, ирисолог. През последните 15 години той одомашни дивото жито еднозърнест лимец на територията на резервата "Билкария". Автор е на книгите "Лимецът - изначалният хляб" и "Възкресението на лимеца", където можем да прочетем:
"В първичните форми на всички растения е вложена космическа светлина, която постепенно изгасва в тяхната хибридизация. Изчезването на светлината от хляба е най-мъчителната стъпка от хранителната деградация на човечеството".


Помолихме Емил Елмазов да отговори на въпроси на читателите на ДУМА.

- Еднозърнестият лимец има оздравяващо действие при постоянна консумация. На какво се дължи то?
- Покълналите зърна от лимец съдържат витамините А, Е, В1, В2, ензими и белтъчини в по-голяма степен от кълновете на другите пшеници. Подпомагат извеждането на отровите от организма и влияят на дейността на жлезите с вътрешна секреция. Кълновете от българския лимец са богати на растителни хормони и микроелементи (цинк, манган, желязо).
- Зърната лимец имат различни лечебни приложения. Споделете с нашите читатели рецепти от алтернативната медицина.
- Например, да преборим акнето със студен извлек от неолющен еднозърнест лимец. Три щипки зърна слагаме в широка цедка, а нея - в дълбока купа. Няколко семена ще изплуват на повърхността, обираме ги с по-малка цедка. Нищо чудно - те са изсъхнали. Измиваме семето поне в три води и го накисваме от вечерта в половин литър вода. На сутринта прецеждаме и даваме драгоценния лосион на дъщерята - да не си губи времето в прехвалените козметични салони. Тя трябва само да пие по 200 мл сутрин и вечер на гладно, а останалото да ползва като лосион за лице. Този нов лосион има само един недостатък - много е евтин. За разкош можем да добавим малко дестилат от венчелистчета на трендафил, в който не е доливан спирт за консервация.
Останалите семена мокър лимец, по стара тракийска традиция, са лек при дископатии и болки в гърба. Сваряваме мокрото зърно, но толкова, че само да омекне, а не да стане на каша. Още докато е поносимо горещо, но добре отцедено, го разстиламе върху хавлиена кърпа, която пък сме нагласили върху парче полиетилен в средата на леглото. Нека да ни е удобно да легнем, тъй че да си притиснем кръста или гърба върху тази лапа. Трябва да полежим поне 3 часа, поне 3 дни поред. 
Кашица от намачкани, размекнати в изворна вода олющени семена от лимец разнася капилярните кръвоизливи или заличава сухи лишеи.
Към кашицата може да се добави пчелен мед и силен оцет и още брашно, за да се получи лапа, която се полага върху червени обриви.
С лапа от фино смлян лимец, запарен във вино и вода, жените успешно разсейват уплътненията в гърдите си.
Мъжете също прибягват до лечебните сили на лимеца. Когато урината им започва да изтича трудно, вземат олющени семена със съхранени зародиши, накисват ги за една нощ във вода и ги дъвчат до преминаване на проблема - по една шепичка всеки ден.
- При алергия към глутен може ли да се консумира лимец?
- Алергията към глутен е често срещано явление. Глутенът уврежда лигавицата на тънките черва и причинява ентерит. Предимството на приготвената с брашно и зърна от лимец храна е, че почти не съдържа глутен. Докато в зърната на меката и твърдата пшеница, с които се храним днес, той е почти 80% от общия протеин.    



Хляб с жива закваска
(автентична рецепта, записана от Емил Елмазов)

Закваска: 150 г пълнозърнесто брашно от еднозърнест лимец, 150 мл хладка вода.
Брашното и водата разбъркваме в подходящ съд и покриваме с месал (домашно тъкана памучна или конопена кърпа). Престоява 36 часа при температура около 25 градуса, като разбъркваме на всеки 12 часа.
Предварително тесто: 300 г пълнозърнесто брашно от еднозърнест лимец, 150 мл вода.
Закваската измесваме добре с брашното и водата. Поставяме в набрашнен съд и покриваме с месал. Втасва около 8 часа на стайна температура.
Основно тесто: 400 г брашно от еднозърнест лимец, 2 чаени лъжици сол, 150 мл хладка вода и по 1 супена лъжица сусамово семе, ленено семе, маково семе, белени тиквени семки, белен слънчоглед.
Съставките добавяме към предварителното тесто и измесваме с ръка, докато се получи меко тесто. Тестото поставяме в правоъгълна форма, намазана с растителна мазнина и поръсена с брашно. Покриваме с месал и оставяме, докато се надуе двойно. Слагаме в студена фурна и печем около 60 минути на 180-200 градуса. Напръскваме опечения хляб с вода, увиваме с месал и оставяме да престои десетина минути.
Други рецепти за здравословно хранене с еднозърнест лимец (хляб, салати, ястия и сладкиши) ще откриете в книгата на Емил Елмазов "Лимецът - изначалният хляб".


Жътва на диво жито в резерват "Билкария"