Възрожденците на Плевнелиев

Няма ден, в който при публични прояви дълбочинното мислене на българския президент да не произведе поредно недоразумение. Тази традиция започна със самото му възкачване на отговорния пост, но някак си все ни изненадва...
Вчера например, след като пусна своята бюлетина на изборите за Европейски парламент, Росен Плевнелиев роди поредното умотворение, над което дълго ще умуват българските историци. По силата на казаното, заветът на Апостола на свободата Васил Левски и видните ни възрожденци били свързани и с нашето днешно членство в Европейския съюз. Тъй рече президентът. И остави целокупната общественост в опулено състояние за пореден път.
 Има хора, на които не трябва да се поднася микрофон. Може би силата му е в инженерството, знае ли човек? Но със сигурност в историята на националноосвободителните борби подобен факт, свързан с Васил Левски, просто не съществува. Той може да бъде плод на нечия фантазия, не дай боже, нечие невежество. Но Васил Левски никога не е имал отношение към сегашния съюз, а още по-малко е мислел за неговото бъдещо съществуване.
За две години и повече може да се направи студия върху словесните гафове на Росен Плевнелиев. Като се започне от теорията му за преродилата се в него ирландска пастирка, та продължим с факта, че в началото на мандата си поздрави президента на Чехословакия, години след разпадането на въпросната държава на две. Не бива да се пропускат обещания, като това в София да се изгради "Духовен ислямски център с джамия" или пък личният подарък за папата за Великден под формата на гигантско позлатено яйце. Да прибавим и фотосите от американски курорти, наместо пейзажи от родната природа...
Не е въпрос вече на неумение, на това, че е нов в "професията" президент. Има изначална мисловна грешка в схемата на изразяване на българския държавен глава. И колкото по-малко говори, толкова по-добре. Явно при него отсъства и понятие като "спичрайтер", явно сам си измисля изявленията или няма съветници, които да го предпазват от публични гафове. Но вчера той пренаписа историята, пренареди фактите според собствената си представа за тях. И, ако така продължава, кой знае до какви висоти може да достигне, все пак мандатът му е едва преполовен. Затова може би е добре повече да мълчи, нежели  да говори. А междувременно да почете книги. И като начало да започне с историческото тефтерче на Васил Левски, неговите лични бележки. Там има точни сметки и много ясни послания, за които няма необходимост от нов тълкувател. Пък било то и президент за един мандат.