ВЧЕРАШНАТА ДУМА

Сава Кръстанов

Кривошиев е рожба на Прехода. В мутренските години успя да натрупа значителен капитал чрез контрабанда. Построи си голяма триетажна къща, която превърна в непристъпна крепост. Една от стените в кабинета му е заета от красива, ръчно изработена библиотека. Лавиците са пълни, но не с книги, а с пари. Пачки! В левове, евра и долари. След като конкуренцията очисти Кокаларя, неговия шеф по далаверите Кривошиев се усети, че е в рискова група и трябва да стане почтен бизнесмен. След дълги размишления решението беше взето. Печалбите на „белите якички“, както наричаше банкерите, открай време привличаха вниманието му. Големите играчи отваряха банки. Аргир също стана банкер. В собствена, нерегистрирана банка. И парите потекоха. Зад високите стени, зад плътните завеси се прокрадваше светлинка до късно през нощта. Кривошиев не можеше да заспи, заслепен от пачките пари. Радваше им се като малко дете. Броеше ги, пренареждаше ги, сортираше ги. Накрая уморен, но щастлив заспиваше.
- Дай ми отсрочка, имам проблеми с бизнеса! - моли го млад, добре облечен бизнесмен.
- Добре, добре, но лихвата става тридесет процента - усмихва се Кривошиев.
- Тридесет процента! - възкликва сломен длъжникът. – Нали ми каза двадесет?
Кривошиев се подсмихва иронично и подхвърля любимата си реплика.
– Това, което съм казал вчера, днес няма никакво значение! - повтаряше той. - Плащай, или ще те целуват студен!
Парите дават неподозирана сила и Кривошиев започна да се възприема като умен и недосегаем:
– Аз съм номенклатура на боговете! - обичаше да казва пред жена си и добавяше шегаджийски: - Разбрал съм се с оная с косата да не ме закача. Ще я няградя за това с безлихвен заем!
Обаче сложен е животът. В нерегистрираните частни банки като тази на Кривошиев работите не текат като в лондонското Сити. Една вечер длъжник, независимо от това, че беше наистина със съвсем бяла якичка, се отнесе към банкера си като пълен простак. Гръмна го и изчезна в мрака... Не го улучи както трябва, но здравата го повреди. Озова се Кривошиев неподвижен в болничното легло. На третата вечер след фаталния изстрел в съня си усети, че някой го дърпа. Отвори очи и застина от ужас.  Беше оная с косата! Протягаше костелива ръка към гърлото му.
-Чакай, чакай, нали ти казах, че ще ти дам безлихвен заем, да ме оставиш!
Смъртта се наведе над него и леденото й дихание го смрази:
- Това, което си казал вчера, днес няма никакво значение!
И изобщо, пренесе се Кривошиев в друг свят, свят без банки, бели якички и длъжници с пистолет в ръка!
Сложен е животът на тоя тип банкери! И кратък!