Вдъхновение от киното

Дали поради липса на стойностни театрални текстове (което според мен не е така), или поради променено виждане за съвременен театър (което може би е така), но напоследък все по-често театралните режисьори черпят вдъхновение и идеи от киното. По принцип синтезът и взаимното проникване между различните изкуства е една от плодоносните тенденции в съвременната култура. Но от друга страна, простото взаимстване на теми, форми и изразни средства от други изкуства поне в театъра най-често е признак за недостатъчност на специфично театрални идеи и в повечето случаи резултатът е белязан от вторичност. Спектакълът на Десислава Шпатова "Последен квартет", копродукция на Драматично-куклен театър - Враца, и "Сфумато", е спектакъл, създаден по мотиви от разказа "Късен квартет" на Ярон Зилберман и стоящ в основата на едноименния филм с Кристофър Уокън в една от главните роли. Човек не трябва да знае много за класическата музика, за да може да оцени това представление, защото то не е само за ценители на музиката, а е представление за човешката природа, която по време на криза се разкрива във всичките си аспекти, смята режисьорката. Това е представление за борбата на човека да намери смисъла.
Членовете на един струнен квартет се опитват да останат заедно, потънали в борбата между конкуриращото се его и неуморимата страст за качествена музика. Всеки от четиримата има своята егоистична мотивация, която води квартета към крах, но същевременно желание и устрем да запазят общото, изключително ценно творение - всепризнатата формация "Фуга". И тук идва мястото на израстването, което е различно за отделните образи, но все пак очевидно за всеки един, под една или друга форма, рано или късно, допълва Десислава Шпатова.
Преплитайки две сюжетни линии - едната свързана с творческата история на прочут струнен квартет на великия Бетовен и другата за съдбата на известната по света музикална формация "Фуга", спектакълът се опитва да преплете и изкуствата на музиката и театъра. Както правят и актьорите Рашко Младенов, Валентин Ганев, Йорданка Стефанова, Катерина Златарова, Кристина Иванова и Стоян Младенов, които се превъплъщават в образите на стожера и създател на квартета, челиста Питър (Рашко Младенов), втората цигулка Робърт (Валентин Ганев), първата цигулка Даниел (Стоян Младенов), виолистката Джулиет (Йорданка Стефанова), и свирят на живо (музикален директор е Константин Цеков от "ФСБ"). За съжаление в представлението спойката и по двете линии не се получава особено и остава на формално ниво - музиката си е музика и единствено интересното е, че я изпълняват актьори, и театърът си е театър - на взаимоотношенията между персонажите определено липсва психологическа дълбочина и истинност. 

Рашко Младенов в ролята на виолончелиста Питър
 

Диалог между цигулките - Стоян Младенов и Катерина Златарова
 

Йорданка Стефанова и Рашко Младенов в сцена от спектакъла
 

Валентин Ганев и Йорданка Стефанова в сцена от спектакъла
Снимки Лора Терзиева