Величието на Борис Христов - мисия и послания

Д-р Магдалена Манолова

На всеки голям празник тържествените камбани на Св. "Ал. Невски" и гласът на Борис Христов огласят цяла България с неговото "На многая лета". Тогава неволно се изправяме като пред божествено знамение, изпълваме се с чувство на гордост, че сме българи. "На многая лета" огласи и тържествата в цял свят, посветени на стогодишнината от рождението на великия български бас, оперната легенда Борис Христов.
Посланията на юбиляря към човечеството оживяха в мултимедийната програма "Молитвата на Борис Христов" - документален филм и изложба. Благопожеланието за мир и благоденствие на човечеството изпълниха сърцата на хората от различните континенти, сбъдна се мечтата му чрез изкуството си да съдейства за издигане духовното и културното равнище на България, да "допринесе дори с малко за постигането на всенародния вечен стремеж: "На земли мир, в человецех благоволение." Послания, които накараха света да заговори с уважение за голямата личност Борис Христов, но които зададоха и въпроси за съвременна България.
Националната програма за честване на стогодишнината от рождението на Борис Христов, избран в категория "Личности" за културния календар на ЮНЕСКО 2014 г., се разгърна на всички континенти. От Рим, Брюксел, Париж, Лондон, Виена, Будапеща, Стокхолм, Москва и др. европейски градове до Вашингтон, Делхи, Пекин, Йоханесбург и др. Тази всеобхватна програма в различни формати - концерти и мултимедии, припомни не само оперната легенда Борис Христов, но и великата личност, накарала света да заговори за България, да предизвика любопитство и желание за опознаване на богатата славянска душевност.
Мултимедийната програма - диптих, "Молитвата на Борис Христов", изложба и филм, бяха особен център в събитията. Още с откриването на тържествата в Рим на 18 май в зала "Резонанц" на Аудиториума, филмът и изложбата предизвикаха голям интерес у италианската публика, която се запозна отблизо с човека Борис Христов, с неговата молитва в православния храм, в която разкрива душата си, своето преклонение пред българската духовност.
В Брюксел, в Европейския парламент, изложбата и концерт откриха на 21 май тържествата пред престижна публика от посланици и членове на кралското семейство. В Париж, в залата на ЮНЕСКО, отново посланията на изложбата "Молитвата на Борис Христов" и голям концерт предизвикаха у публиката спомена за Борис Христов, който след мита Шаляпин тук, в Париж, бе открит като "Царя на басите". Фестивалът на българската култура в Лондон почете годишнината с мултимедията. Тя събуди спомена за легендата Борис Христов, който накара англичаните да изпълнят на руски език "Борис Годунов" на Мусоргски - нещо, което след сензацията в Ковънт гардън се превърна в традиция за цял свят. Истинско предизвикателство, което бе възможно благодарение на силния характер на Борис Христов и талант да сбъдне мечтата си светът да опознае дълбините на руския гений. Заключителният акорд в голямото честване отзвуча в Москва. Нещо, в което имаше особена символика за Борис Христов, който цял живот посвети на руската музика, но никога не пя на руска сцена, не по негова вина. 
Избрах сюжета за "Молитвата на Борис Христов" неслучайно. В този диптих оживява величието и смирението на оперната легенда пред олтара на православната вяра. Църковнославянските песнопения означаваха нещо повече от пореден запис за Борис Христов. Означаваха завръщане в Родината и неговата интимна изповед. Това бе съкровената му молитва в храма, откъдето тръгва като младеж по пътя на своя живот. Храмът, в чиято атмосфера той намира своя духовен мир и отправя посланията си към славянския род и човечеството. 
Не очаквах, че тази молитва ще предизвика такъв интерес в цял свят, че ще събуди толкова емоции и вълнения. Гласът на Борис Христов в молитвеното пеене и житейските му послания събудиха необичайни реакции и у непредубедените, тези, които не го познаваха. Всъщност това бе и идеята ми: да разтворя завесата не под светлините на оперната сцена, а в интимната атмосфера на православния храм, да се опитам да пресъздам онези мигове по време на записите, в които Борис се разкрива в своята изповедност чрез песнопенията на славянските майстори в църковната музика. Да чуем споделените мисли на Борис за пеенето, което за него не означава само глас, а нещо повече. За него тайната на всяко изкуство е чувството, защото без чувство няма изкуство. Още на прожекциите в България тези, които за първи път се срещнаха с явлението Борис Христов, развълнувани искаха да го опознаят повече, а онези, които го познаваха, споделяха какво означава за тях тази молитва, защо е необходимо и младите да я съпреживеят. Особено вълнуващо за мен бе честването в Рим. Как ще бъде възприета тази молитва на Борис от олтара на православния храм. Италианците познават своя Борис, оперната легенда, от сцената и в живота. Сега те изживяха емоцията на откровението, на молитвеността, които са израз на най-интимните чувства на човека Борис Христов, неговите мечти и копнежи като българин, който винаги е живял с мисъл за своята Родина. Може би затова след прожекцията с вълнение ми държаха ръцете, а в очите им имаше сълзи.
В световното честване празниците в Москва имаха особено значение и послание. Известно е, че преклонението на Борис пред изкуството на Шаляпин и руския творчески гений определя съдбата му. Той вдигна завесата на световния оперен театър за руската опера, наложи руския език - нещо, което след него става традиция. С особена страст изрисува сложната история на Русия и психологическия портрет на руския народ, разкри дълбините на славянската душевност. Всичко това се случва в сложното време на "студената война", на идеологически сблъсъци и различия. И днес в нашия изпълнен с политически противоречия свят подобни празници имат особена мисия. Защото изкуството е начин да се опознаваме, да се сприятеляваме отново и отново в динамиката на промените.
Вълнувах се, защото мултимедията "Молитвата на Борис Христов" се разгърна в нейната цялостност. Изложбата, филмът, представянето на книгата "Българският оперен мит, тримата баси и трите сопрани - Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова", концертът с младите таланти, баритона Валери Турманов и пианиста Иван Тодоров, изпълниха двете прекрасни зали на Мемориалния музей на А. Н. Скрябин пред руската и българска публика. Събитието, което сдружение "Музей на българската музикална култура" заедно с усилията на БКИ - Москва подготви в партньорство с един от изключително интересните музеи, бе уважено от дипломатическата ни мисия, посланици и почетни гости.
Тук сякаш най-истински почувствах  спонтанността на славянската душевност в общуването, в изживяването на емоцията. Бурните аплодисменти за младите таланти, интересът към текстовите послания на изложбата, емоциите от съпреживяването на филма с "Молитвата на Борис Христов", поздравленията. Всичко това стопляше душата. В очите гореше разпалена обич, вълнение от изживяното.
Световното честване на Борис Христов е нещо повече от празници, посветени на стогодишнината от рождението му. То е повод да разчетем посланията му с поглед към времето ни.
Борис Христов не бе само велик оперен артист. Той бе необикновен стратег, който с изкуството си се бореше и отстояваше своето разбиране за истината, за човешко достойнство и права, за свобода на личността в един разделен от идеологии свят. В дългата си кариера разкри блясъка на световното изкуство, в което извиси славянската духовност. Въпреки болката от разочарованията, причинени му от тогавашния политически режим, той живееше с България в сърцето си. Годината на голямото честване отминава, но посланията на Борис Христов задават въпроси: Накъде върви днес България, има ли воля за осмисляне мисията на българската култура, каква е ролята й в създаване на духовен климат, който определя и измеренията на материалното битие, на самочувствието и себеуважението. Уважаваме ли себе си, за да ни уважават другите. Въпроси, които би трябвало да вълнуват особено чувствително политическия ни елит. Защото какво означава да бъдем достойни членове на европейското семейство, ако нямаме себеуважение, ако не отстояваме националните си интереси, разбира се, като зачитаме другите, ако волята ни за промяна означава просперитет на България, а не лично облагодетелстване. Това, което Борис Христов ни завеща, може често да препрочитаме, да откриваме онова, което дава вяра в нас самите за едно благодатно бъдеще.
"Моята мечта и житейски дълг е да оправдая своето съществуване пред настоящето и идните поколения. Сега, на родна земя, желая да оставя "нещо" плодотворно за младите таланти, един призив към идващите, който да поддържа желанието им за проникване в културния и духовен блясък на древна България и заедно с това да ги подпомага в стремежа да водят Родина и свят към още по-благолетно бъдеще.
"...и нине
и присно
и во веки веков!"

 

Иван Тодоров, д-р Магдалена Манолова и Валери Турманов след концерта на младите таланти
Снимки Личен архив