Великомученици

Димитър Бежански

Тази случка ми се случи след Нова година. Прибирах се тогава към къщи и гледам - на тротоара седи отец Спиридон. Викам му:
 - Отче Спиридоне! Честита Коледа! Честита Нова година!
- Не съм аз отче Спиридоне! - проговори той. - Ти си отче Спиридоне! Вчера, на първи, бях Свети Василий! А днеска, на втори, съм Свети Силвестър - папа Римски! А утре кво сме?
- Утре сме трети!
- Такааа! Трети! На трети ще съм Свети пророк Малахия и мъченик Гордий! Ей това ще съм утре!
- Утре може и да си гордий, ами днеска си си кьор-кютук пияний, отче Спиридоне! - пак го прекъснах. – Ела  да си те водя вкъщи!
- А на шести ще бъда Йордан! - продължи той. - Знаеш ли ти кой е Йордан? Йордан е река! Значи и аз съм река! И ей сега, ако искам, ще те залея! Ама целия!
И взе да хълца - като нищо ще ме залее!
- Сакън! - ревнах. - Не ме заливай!
- Добре, де! - съгласи се той. - Обаче разрешаваш ли на Ивановден да съм Иван? Ама цял ден да съм Иван? Ей това искам от тебе!
- Разрешавам! Как да не разрешавам! - миролюбиво отвърнах и го поведох към къщи.
- Най ми е трудно на девети! - с въздишка сподели отчето. - Понеже тогава съм мъченик Полиевкт! Много мъчно име! И Полиевкт мъченик, и името му мъчно! Виждаш ли кво нещо?!
Така - от дума на дума, от мъченик на мъченик замъкнах отец Спиридон до тях. По пътя той поизтрезня, а аз поизмръзнах и някак много естествено се съгласих да вляза у тях - да пием по едно вино за слава на Свети Григорий Нисийски и преподобните Дометиан и Маркиан, понеже на десети, когато е денят им, може и да не се видим.
Пихме по едно, по две… Не знам по колко пихме, но на другата сутрин се чувствах така, сякаш не съм пил с отец Спиридон, а с преподобния Ксенофонт и дружината му, чийто празник е чак на двайсет и шести януари! А като си помисля само колко светии ни чакат през февруари…