Вера Кирова - родената за балет

Ана Александрова

Изкуството на Вера Кирова е символ на най-високите постижения в областта на балета. Нейното великолепно майсторство достигна до онова съвършенство, когато тялото като изящен инструмент е в състояние да музицира както кристалната, визуална звучност на класическите балетни шедьоври, така и пластичната изразителност на съвременните балети. Психологизъм и драматизъм, емоционална възвишеност и съвършена пластика - ето полюсите, обединявани от интерпретацията на именитата българска балерина.
Освен примабалерина на родния ни балет Кирова последователно взема участие в репертоара на световни трупи: Валонския балет, Трупата на седемте звезди, Театър Франсе дьо данс, Интернешънъл балет дьо Лондон, Женевската трупа на Баланчин и др. Нейната интерпретация на Жизел бе повод за филмови версии на датската, японската и френската телевизия. С Кирова Питър ван Дайк филмира Прокофиевата "Пепеляшка", а Жан Бабиле - "Разделно време". Защото нейните кристално чисти и песенни танцови строфи, вълнуващите й балетни метафори я наредиха сред първите имена на изкуството. Тя беше посланик на родната култура по цял свят от 1963 г., когато гостува с балета на Софийската опера в Испания. Барселонската критика възторжено отбелязва: "Нейната палцова техника е изящна. Съвършенството на ръцете й - невероятно! Краткотрайният, ала извънредно труден танц "Умиращият лебед" бе едно видение на проницателно и изискано изкуство. Видяна отблизо - пред нас се откри едно лице на ангел и шия на лебед!"
Нека си припомним още малко отзиви за неповторимото й изкуство: "La novelle gazette": "Не ме питайте за техниката на Вера Кирова... Аз забравих, че тя е балерина. Виждах само нейната грация, сияние и чистота в ролята на Жулиета. Гледах само красивото лице, вълшебните крака, излъчващото се от най-малките движения съвършенство. Това не бе Кирова, а Жулиета, която ме караше ту да се усмихвам, ту да плача..."
"La derniere heure": "...Ние си спомняме ефирната Уланова, знаменитата звезда на Болшой. Вера Кирова е също така въздушна, би могло да се каже - почти безплътна! И каква техника! Школувана в духа на Болшой, младата българска балерина лети по обширната сцена в Двореца на изкуствата..."
"Le libre Belgique": "...Вера Кирова е над всички! Тя е великолепна и в изяществото си, и в порива, и в дързостта си..."
 Най-видните представители на световната критика не пестят безкрайно ласкавите си словосъчетания за нейното изкуство. Изразителността на "лебедовите пози", мелодията на "ръцете-криле и страстният им порив", "елевацията на гордата, просветлена осанка", както и нюансираните детайли в образа на Одета-Одилия стават творчески паспорт за Кирова. Така "родената за балет" българка, "служителка на едно много чисто изкуство" с "грация в нейното съвършенство" обикаля почти всички авторитетни световни подиуми.
А у нас? Тя пресъздаде класическите образи на Маша от "Лешникотрошачката", на Аврора от "Спящата красавица", полярните образи на Одета-Одилия от "Лебедово езеро", както и съвременните партии на Гаяне и Момичето от "Рапсодия в синьо", романтичната Жизел и прелестната Пепеляшка, Китри от "Дон Кихот" и Жулиета от "Ромео и Жулиета", Ла пери и Федра от едноименните балети. Имаше време, когато Вера Кирова бе и директорка на балета на Софийската опера. Прекрасно време! Защото именно тогава, под нейното художествено ръководство в началото на 80-те години, гостуваха у нас легендарният Серж Лифар, възродителят на френския балет, който постави световноизвестните си шедьоври "Сюита в бяло" (Лало), "Ромео и Жулиета" (Чайковски) и "Федра" - Орик, Питър ван Дайк, хореографирал "Пепеляшка", както и Асаф Месерер, поставил "Лебедово езеро", Андрей Петров - "Пролетна приказка", Нина Кираджиева - "Болеро", появи се и "Ла пери" на Джордж Скибин... и всичко само в продължение на три години - от 1979 до 1982 г.
Вера Кирова обичаше участията си в произведенията на българската музикално-танцова драматургия. Тя сътворяваше образите в тези балети внушително и релефно, надарявайки ги с неповторимостта на своята индивидуалност и с белезите на българската народностна душевност. Тя пресъздаде пробуждащата се младост на нестинарката Демна, в утрото на празника св. Константин и Елена - деня, в който ще се втурне "прихваната" по огненото гумно; от нестинарските й трепети върху озъбената жарава сме се вълнували, от танцовите й жалби по рожба, от полудяването й, нюансирано в широка изразна амплитуда. Възхищавали сме се и от чаровницата Папеса Йоана, и от баладичната Вида в "Легенда за езерото". Каква разлика между сцената на сватбата, където, просветлена като в молитва, Вера Кирова бе истинско въплъщение на любовта и вярата в предстоящото щастие, и героичното й поведение при нашествието на враговете! Девойката се превръщаше в каменен идол, а после - само жест - и шлюзът бе вдигнат! Вълните поглъщаха непревзетия град, враговете и непобедената Вида. Оставаше езерото. Край неговия бряг Вида посрещаше своя съпруг, завърнал се от бран, но вече бе русалка, съновидение... По ръцете и косите й като че ли се стичаха капки езерна вода (танцова илюзия!), но в кристалночистото емоционално адажио се долавяше лайтмотивът на дълга в името на любовта. Влад трябваше да издигне отново родния град. И да го извиси по-красив - като несбъдналата се обич!
И Принцесата от "Дървеният принц", и "Гаяне" от едноименния балет, и девойката от "Рапсодия в синьо", и Куртизанката от "Блудния син" бяха изпълнени от българската звезда безпогрешно, завладяващо. Особено място критиката отделя на нейната Жулиета. И така, френският критик Клод Бение твърди: "Вера Кирова е много красива балерина, романтична, стройна и гъвкава, с мечтателни арабески, със скокове и пируети, грижливо контролирани, изпълнени съвършено!"
Психологизъм и драматизъм, емоционална възвишеност и съвършена пластика - ето полюсите, обединени от интерпретацията на Вера Кирова, която е единствената до днес наша златна лауреатка от многолетните издания на Международния балетен конкурс във Варна. През 1980 г. Вера Кирова получава и наградите "Терпсихора" и "Анна Павлова" от Парижкия университет по танц. Притежава също и златен медал от балетния конкурс в Осака (Япония). Съществува изключително ценна, луксозна книга, посветена на българската звезда от Серж Лифар. На титулната страница се чете следният автограф: "На славната звезда, обичаната от Терпсихора Вера Кирова, поднасям "Моят живот", отдаден на танца. Вие, Вера, дадохте живот на моите балети, които Ви поверявам като художествено наследство на ХХ век."
Вера Кирова е родена на 1 януари 1940 г. Дано до тази дата се отпразнува очакваното цяла година юбилейно тържество за именитата българска звезда, прославила родното изкуство по цял свят с изключителния си талант и всеотдайна обич към родната култура.