Виновното минало на Младенов

Интересно - откога да те питат за родителите ти е "комунистически заговор"? Или пък откога въпрос за миналото на собствения ти баща минава в графата "комунистическа конспирация"? Мисли в точно този стил обяви външният министър Николай Младенов в сутрешния блок на една телевизия. Той не само си изпусна нервите, а дори кресна на водещите, че нямат никакво право да го питат за миналото на родителите му, защото ставали част от схеми и се държали като комунисти.
Ти да видиш! Значи политическият аристократ не иска да мърси устата си с нормални думи за това какви са били неговите родители. От какво толкова има да се срамува? Защо се облива в студена пот и избухва в крясъци от поставянето на тази тема?
Всъщност Николай Младенов го питат и той дължи отговор не толкова за баща си - висш дипломат през социалистическо време и деец на Първо главно на ДС (почтено занимание, впрочем!), а за себе си - защото отстоява политическа линия на тотален реваншизъм, лустрация и преследване на същите хора, към които принадлежи баща му. Отговорът за родителите би ни помогнал да си дадем сметка за това какво представлява самият Николай Младенов като личност, доколко е последователен във вътрешната си мотивация и дали всъщност цялата му идея за управление не е само нагаждачество или тийнейджърски бунт срещу авторитета на баща му. От който авторитет впрочем той е черпил блага с пълни шепи.
Има синове, които могат да се срамуват от бащите. Уви, животът е показал, че може да има хора, които се срамуват от дедите си, ако са били гадове или престъпници - това е тъжно, но е извинимо. Но да се срамуваш от миналото на баща си, защото това ще вгорчи настоящата ти кариера, е отвратително. Това е предателство към всички морални принципи, върху които се гради едно общество. Това е безогледен егоизъм. Човекът обаче не съществува сам, във вакуум и заради това не може да избяга от своите родители, както една държава не може да избяга от своето минало. И няма нужда да бяга.
 
Вината, която предизвиква истерии у Николай Младенов и взривява маската на дипломата у него, е вината на цялата държава, която се опита да демонизира миналото, и то за едното нищо. Сега сатанизацията се връща обратно и като бумеранг засяга тези, които я създадоха. Живо чудо е, че министърът не взе да троши чаши в телевизионното студио и да пищи, че му е била направена комунистическа магия с проклятие.
Хиляди хора в страната бяха натискани да "изпитат срам" за своето минало и за миналото на своите роднини - същото, което построи съвременна България. 20 години именно обвиненията за това минало са основна разменна монета в българската обществена мизерия. Тези, които сега грабят труда на поколения българи, се държат като прокурори с дълги пръсти и изкривени от злоба лица. Николай Младенов е един от хората, които са създатели на тази зловонна и злокобна атмосфера. Сега може да се види какво създадоха. Реално. На него няма как да му бъде простено.
Днес сянката на виновното минало стигна до тези, които вдигнаха цялата истерия - заради надеждата да се скрият, да мимикрират, да се представят за "нови" чисти съвести и неопетнени лица. Заради това заслужават всеки миг от своите истерии. И от своето страдание.
Това е. Комунистическа конспирация няма. Има банална мерзост. Има потъпкване на морал заради келепир - политически и всякакъв. 
Баща му да го съди.