Виртуална революция

Вчера фейсбук бе залят от патриотични цитати, трибагреници и портрети на исторически личности. Вчера онлайн активисти афишираха плашещи да се превърнат в клише патриотичност и чувство за национална гордост. Повечето българи са силни само на приказки, напоследък - само във виртуалното пространство. Няма да казвам "дела трябват, а не думи", защото вчера безброй личности с фалшив виртуален живот призоваваха за дела, седейки на топло зад екраните на компютрите си. Не призовавам за химерни революции! Напротив, приканвам кибритлиите да помислят - има ли кауза, за която да си заслужава да жертват време, сили и емоции. Защото в противен случай "джафкаме", без да променяме нищо и събираме нищо незначещи "лайкове", или трупаме химерно присъствие в онлайн заявки за събития, които така и не се случват.
Колко независими сме днес? Скланяме ли глава пред работодатели, подгъваме ли коляно пред "чуждите инвеститори", привеждаме ли гръб пред "евроатлантическите партньори"? И по-страшното - налагаме ли си автоцензура? Последното важи не само за журналисти, отнася се и за онези, които стискат очите си от страх да не видят нещо, което ще ги накара да действат. Нещо, което ще ги извади от удобната зона на комфорт, в която просто съществуват.
Честваме националната си независимост, говорим за свобода на България, на нацията, народа, на себе си. Ако постоянно правим компромиси със себе си, с идеалите и принципите си, нима сме независими? Говорим за независимост, а зависимостите в ежедневието ни са повече от всичко друго. Понякога говорим за тях без емоции, сякаш сме се примирили. Ако обаче друг спомене нашите зависимости - ставаме чувствителни, скачаме на бой, готови сме на революции. Бунтовете ни, уви, са след дъжд - качулка, или когато ножът съвсем опре до кокала. Затова са и толкова безсмислени - защото са безопасни.
Мърморим, че искаме свобода на медиите. Тя гарантира ли, че няма да има свободия? "Дойче веле" уволни двама от кореспондентите си за България. Нарушавали журналистическите принципи на медията, смесвали коментари с информация, не давали доказателствен материал за твърденията си. Звучи като резонна причина за уволнение. Слуховете обаче твърдят, че двамата журналисти са си тръгнали, след като от "Дойче веле" били принудени да ги изгонят от определен бизнес кръг. Да оставим настрана професионалните качества на Еми Барух и Иван Бедров. Протестърите уж щяха да ги защитават. "Дойче веле" е немската правителствена медия. Отиде ли някой да протестира пред посолството на Германия в София? Или чак след 20 г. някой модерен протестиращ ще отиде да къса страници пред сградата заради Барух, Бедров и забравеното им уволнение?
Няма как да сме независими, ако просто хвърляме думи в онлайн пространството. Няма как да сме свободни, ако емоциите завладяват мисълта. Защото всеки протест трябва да има основание. А революционерите - да имат смелост и акъл.