Виртуалната истина

Загуба на доверие във всички и всичко - това е отношението на българина към медиите. Затова дори и след годишния доклад на "Медийна демокрация" няма как да се твърди, че "новите" медии в лицето на социалните мрежи и интернет блоговете представят истината и само истината.
Интернет предлага постоянен поток от информация, във всяка една секунда може да научиш какво се случва в другия край на света. Стига да имаш подходящия "информатор". Защото невинаги знаеш кой седи от другата страна на екрана и до каква степен е заинтересован да споделя обективна информация. И какъв интерес седи зад думите му.
Колкото и удобства да има виртуалното пространство, то не е имунизирано срещу клюки, неистини и целенасочени изопачавания на истината. Липсва законодателно уреждане на достоверността на предлаганата информация, отговорността за думите остава за всички, споделили първоначалния източник. А общата отговорност води до всеобща безотговорност. Като добавим ефекта на счупения телефон, се получава замъглена и изкривена представа за случващото се - кихнеш, а в Перник вече стягат винкела, защото са прочели, че си ги напсувал. Някой сподели в мрежата художествен разказ за неволите на баба Пенка, а хората го приемат като репортаж от мястото на събитието и са готови да излязат на бунт в защита на онеправданите.
Противопоставянето между стари и нови медии често пъти е изкуствено насадено. Може би се дължи и на неспособността на традиционните медии да се приспособят. Защото никой не ги спира да развиват и онлайн платформите си, да поощряват служителите си да бъдат активни и отговорно да споделят актуални новини и анализи в мрежата. Ако са добри, читателите сами ще се погрижат за разпространението им. Всеки автор, било то "традиционен" или не, не бива да забравя, че носи отговорност, че думите водят след себе си лавина от емоции, реакции и събития.
Дори до революции.