Висините на клишето

Събрали се български държавници на високо ниво и седнали да си говорят за краставицата. Това на практика стана на вчерашна конференция, носеща претенциозното наименование "Достигаме висини за правата на детето". Президент, социален  и външен министър успяха да превърнат важната тема за правата на децата в апотеоз на клишето. То не беше говорене за промени в комуникационната сфера, за устойчиво разрешаване на конфликти, за световни турбуленции и изкореняване на стереотипи и прочее приоритети. А резултат за децата - никакъв. Приказките им може да бъдат облечени в някаква форма и вкарани в бъдеща възхвалявана дебела стратегия, която ще стои неупотребена в чиновническо чекмедже. В същото време хиляди българчета, жертви на насилие, болести и административно безхаберие, страдат, а родителите им молят за помощ дарители или анонимни държавни служители, седящи зад гишетата в учрежденията.
Дали, вместо да бъбри с други високопоставени лица за "адаптиране към нови реалности", нямаше да е по-добре министър Ивайло Калфин да участва в подпомагането на децата в наболелите, днешни, реални ситуации на нарушаване на правата им? Или да отговори как точно се спазват правата на увреденото дете от Пловдив, чиято майка продава старите му дрехи, за да осигури средства за рехабилитацията му.
Дали родителите на тримесечния Дилян от Русе, борещ се с тумор в гръбнака, които събират лев по лев от дарители за спешна операция, се интересуват от намеренията за създаване на нови политики от отговорните ведомства? Докато управниците прокламират "приоритетни цели за правата на детето", децата изчезват - буквално и преносно. Надвиват ги болестите и безхаберието. Убиват ги високопарните глупости за висините, изказвани на най-високо равнище.