Визитките на изчезнали цивилизации

ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

В различни краища на света съществуват и отправят голямо предизвикателство към учените десетки доисторически обекти. Нивото на технологиите, които са използвани за създаването им, по принцип се съгласува с тяхната възраст, определяна от физическите, химическите и геологическите показатели. Тези находки често пъти сриват вярата в консервативно настроените учени и извикват възторг в напредничавите изследователи и в тези, които се интересуват от алтернативни теории.  

      Чук от фантастична стомана

През 1934 г. американските туристи Макс и Ема Хан по време на една от своите разходки в околностите на градчето Лондон (щат Тексас) сред местните скали обърнали внимание на един скален отломък с много странно вложение в него. Първоначално те не повярвали на очите си: в лежащия варовиков къс имало най-обикновен чук. Той бил единно цяло с отломъка и се виждало, че е попаднал във варовика в момент на образуването му. Металическата част на чука имала дължина от 15 см и диаметър от около 3 см. Дървената дръжка при опипване напомняла на камък, което потвърдило факта, че е вкаменена отдавна. Туристите веднага разбрали колко е важна тази парадоксална находка и я взели със себе си. 
Първоначално учените се отнесли доста скептично към тайнствената находка, като допуснали, че тя е майсторски направен фалшификат. На никого не му минало през главата да повярва в съществуването на доисторическия чук - та нали възрастта на варовика, в който той се намирал, била на около 140 млн. години (някои допускат, че варовикът е и от по-рано - дори от геологичните периоди Ордовик или Силур)...
Нали не са могли да го направят динозаврите?!
Тази находка не изчезнала във времето. Желанието на учените да разкрият наглата мистификация ги накарало да се заемат по-обстойно с нея и да й направят по-подробни изследвания. И точно тук те били принудени да се замислят още по-дълбоко. Работата се състояла в това, че дървената дръжка на чука се оказала на практика вкаменена, а вътрешността й дори се превърнала във въглен. Да се фалшифицира това нещо било практически невъзможно.
След като предметът бил открит в географската зона, позната като Плато Едуардс, изминали цели десет години, преди закрепената към дървената дръжка скала да бъде внимателно премахната, за да се разкрие главата на чука във вътрешността й. Намерен обвит в скалата, той бил убедително доказателство, че трябва да е бил изработен, преди скалата да бъде формирана около него (процес, който според някои отнема десетки милиони години).
Не по-малко сензационни данни били получени и при изследването на металическата част на инструмента, което било направено в Металургичния институт в гр.Колумбус (щат Охайо). Според сведенията на креационистите* Ланг (1983) и Макуей (1985), се оказало, че чукът се състоял от 96,6% желязо, 2,6% хлор и 0,74% сяра. Никакви други примеси, характерни за продукцията на съвременната металургия, не били открити. Поразявало качеството на желязото, което било изключително високо - дори за днешните критерии.
След рентгенографско изследване се видяло, че в желязото няма никакви мехурчета, не били открити и следи от въглерод, който присъства практически във всички земни местонахождения на желязна руда. Поразително било и високото съдържание в желязото на хлор. Качеството на желязото направо е фантастично и продължава да предизвиква много въпроси, тъй като не са открити като примеси такива метали, които се използват в металургията - калий, никел, волфрам, молибден и др.
Освен това парчето желязо не ръждясвало! Още когато през 1934 г. туристката Ема Хан отчупвала варовиковото парче с чука, тя одраскала силно неговата металическа част, но дори и след 70 години върху повреденото място не се виждат никакви следи на корозия. Според съвременната наука човечеството е започнало да прави такива средства на труда приблизително преди 10 хиляди години!  
Сега загадъчният чук е изложен в Музея на Сътворението (Creation Evidence Museum), близо до Глен Роуз, Тексас, а неговият директор Карл Е.Бауг, който откупил находката през 1983 г., я датира като елемент от най-ранния кредитен период (преди 140-65 млн. години). За съжаление за този чук не пишат в учебниците по история, а учените предпочитат днес да не си спомнят, тъй като ще им се наложи да отговарят на крайно нежелателни за тях въпроси. Засега най-добрият отговор остава този на д-р Ханс Йоаким Цилмер от Германия, подробно изследвал загадъчната находка:
- Този чук е изработен по неизвестна за нас технология.
     
Болт в камъка

Подобни открития днес са направени и на територията на Русия. А този знаменит камък с вкаменен болт в него е намерен също съвсем случайно - когато участници в научна експедиция търсили в южната част на Калужка област парчета от метеорит. При прегледа на различни осколки Дмитрий Курков открива каменен образец, в който неизвестно как е попаднал малък болт с размер около 1 см. При това той имал и гайка.
Как е попаднал вътре в камъка е неизвестно, геолозите от своя страна авторитетно съобщили, че той е попаднал в камъка още когато камъкът бил утаечна глина, т.е. преди около 300-320 млн. години!
Направеният по-късно анализ посочил, че за изминалото време атомите на желязото успели да дефундират, т.е. да преминат вътре в камъка на дълбочина от един и половина сантиметра, а на тяхно място застанали излезлите от камъка атоми на силиций-51. В резултат на това се създал естественият за този процес "кокон".
За палеонтолозите и геолозите явлението е съвсем нормално - те много добре знаят, че всичко, което се намира в камък, рано или късно също се превръща... в камък.
Звучи невероятно? Но само да звучеше!
 
- - - - -
* Възглед, че човечеството, Земята и Вселената са създадени от свръхестествено божество (или няколко божества), което е съществувало преди тях