Властта дава с едната ръка, с другата взема повече

Този принцип на управляващите не е нов. За съжаление, той се проявява с пълна сила, дори  когато става въпрос за здравето на хората. Той се прояви и в последните дни при приемането на Закона за лекарствените средства в хуманната медицина. Дълго чакана и искана промяна и от медици, и от пациенти бе възможността лекар да може да предписва на конкретен болен лекарство, което до момента се прилага за друга болест, но вече има достоверни научни доказателства, че е ефикасно и за състоянието на този конкретен пациент. Лекарството трябва да е разрешено за употреба в страната. Това е шанс за живот - все едно дали става въпрос само за един или за стотици пациенти. Съвсем пресен пример за такъв подход в медицината е препаратът за лечение на малария хидроксихлорохин, който от години се ползва и за лечение на лупус и ревматоиден артрит, защото медицинската наука и практика вече са доказали ползата му при тези заболявания и той е станал животоподдържащ за тези пациенти. Пандемията от КОВИД-19 даде нова "индикация" на лекарството в световен мащаб и всеки знае как то "изчезна" от аптечните мрежи и постави 

под въпрос здравето на хиляди хора

с лупус и ревматоиден артрит. Има стотици лекарства, създадени за лечение на едно заболяване, но впоследствие се оказват подходящи и за други. Промяната в лекарствения закон е приета от депутатите. Според нея занапред българските лекари (в комисия от трима специалисти) вече ще имат право да прилагат такива препарати по изключение при конкретни болни. Разбира се, с доста условности, които гарантират здравето на пациента и законността на действията на лекаря. Дотук - добре! Но, както се казва в една поговорка "Да дадеш мед с лъжицата, а с дръжката й да извадиш око". Полезното предложение от управляващите завършва с лъжица "катран": "За показанията по ал. 1 лекарствените продукти не могат да се заплащат с публични средства". Кой лекар би имал смелостта да каже на безнадеждно болния: "Има точното лечение за твоята болест, но трябва да си платиш лекарството. Ако беше болен от друго, за същото лекарство плаща касата". 

В голямата си част тези лекарства са скъпи и е непосилно за пациента да си ги купи, докато за НЗОК не би било проблем да ги реимбурсира, коментира от парламентарната трибуна депутатът от БСП проф. Георги Михайлов. С гласовете "въздържал се" на управляващото мнозинство предложението му с публични средства да се плащат тези изключения бе отхвърлено.  

В двата дни на гласуване на лекарствения закон голямата част от предложенията на БСП, очаквано, са отхвърлени с "въздържал се" от мнозинството.   

Да има или не аптечна карта

е въпросът, който би засягал гражданите. Ако тя действително би регулирала мрежата от аптеки в страната, безспорно би била полезна. Но, ако като Националната здравна карта (и още няколко такива преди нея) просто ще показва къде колко аптеки има и къде няма ни една, това гражданина Иван едва ли го интересува. В момента над 70 общини в страната нямат ни една аптека, припомни проф. Михайлов. Той сравнява България с Дания, където, по думите му, на 5 млн. души население има 270 аптеки, а у нас "в момента има над 6500 аптеки, при общ брой на фармацевтите около 6600". В големите градове често има аптеки дори на 20 м една от друга. Така е, защото законът го позволява. Затова и според проф. Михайлов "трябва да бъде въведен национален регламент за откриване, съществуване и брой на аптеките във всяко населено място. Докато това не се случи, на практика всички клаузи на този закон и на цялата Национална аптечна карта няма да помогнат на нацията да получи улеснен достъп до лекарства". 

Под въпрос остават онези 70 общини, в които ни един току-що завършил фармацевт няма и да помисли да стъпи. А държавата няма яснота как би го стимулирала да стори това! Дали "стимулите" ще са същите, както при лекарите? Примерите за

незаетите лекарски практики са много

По данни на НСИ за 2019 г. на 10 хил. души население се падат 5,9 общопрактикуващи лекари. Например в Разград един е личният лекар на 2004 здравноосигурени, а в област Кърджали - на 2026. Какво означава това и за лекаря, и за пациентите му, голяма част от които са в различни населени места, трудно може да разбере човек, който не го е преживял. А тази тенденция не е променяна от години. Както и другата - в малки населени места няма аптеки, а ако има, работят пенсионери и след тях не се знае дали ще съществуват.

Ловко бе отхвърлено и предложението на левицата да бъдат регламентирани денонощните аптеки, особено в страната, в която в много населени места хората нямат достъп до такива. Според председателя на здравната комисия д-р Даниела Дариткова смисълът на здравната карта е "да се идентифицират потребностите" и "да се регламентира начинът на сключване на договори с НЗОК, т.е. всички лечебни заведения, които присъстват в Националната здравна карта, имат право да работят с НЗОК". А ако има потребности от аптеки или достъп до лекарства, в методиката здравният министър можел да определи дали в дадена област има нужда от 24-часова аптека! Странно, но винаги се е смятало, че една от основните функции на здравната карта е именно да бъдат намалени диспропорциите в медицинското обслужване на населението... 

Промененият лекарствен закон ще премахва още много въпросителни. Една от тях е свързана с възможността на търговците на едро да имат или не аптеки. Тази възможност вече се отхвърля. Не може притежател на разрешение за търговия на едро с лекарства да има и разрешение за търговия на дребно, а собственик на аптека не може да е и търговец на едро. Който притежава и двете, трябва в 6-месечен срок от влизането в сила на закона да се откаже от едното, а ако не се справи със срока, ще му бъде отнето по-новото разрешително. На пръв поглед - добре. Но се оказва, че

отворени вратички все още има

От левицата искаха текстът да бъде прецизиран, за да не се заобикаля законът. Не бе прието предложението на д-р Валентина Алексадрова търговците на едро да не притежават и дрогерии. Същата съдба последва и предложението на проф. Михайлов свързани лица (по смисъла на Търговския закон) също да не притежават аптеки. Според него в противен случай това ще даде възможност да се разкриват множество аптеки в една верига. Дали и тази част от закона няма да се окаже в ущърб на пациентите?

След като преди повече от 4 години в Закона за обществените поръчки бе прокаран лобистки текст, според който частните болници могат да не купуват лекарства с обществена поръчка, това също се промени. Разбира се, след скандал в началото на тази година - тогавашният управител на НЗОК д-р Дечо Дечев обяви, че болници купуват едно и също лекарство със 7 пъти разлика в цената, като само едно онколекарство бе ощетило касата за една година с 800 хил. лв. Тогава министър Ананиев обеща това да се промени. Занапред всички болници, които ползват обществен ресурс, от НЗОК например, ще купуват лекарства с обществена поръчка. Ех, лоби, лоби...

Между другото, в началото на юли 2019 г. проектът бе публикуван за обсъждане. В преходните и заключителните му разпоредби се правеха промени в над десет закона, сред които за обществените поръчки, за приватизация и следприватизационен контрол, за храните и др. За година върху проекта упражняваха юридическите си познания редица депутати и държавни служители. Сега "заобиколните" промени не са толкоз много. А последиците от преживелия почти едногодишна сага закон тепърва ще се видят.