Вопъл за Локо Сф

Сложиха прът в колелата на Локо СФ. Сложиха го някакви си неизвестно как забогатели чорбаджии, на които единственият "некорпоративен" футболен отбор от работническа "Надежда" явно се зловиди. И аз, както много други отколешни привърженици на някога славния столичен отбор, не мога да понеса това. Защото и аз съм израснал от железничарски хляб. И мен баща ми, още през 1945 г., ме заведе за първи път на мач на Локото на стария стадион "Левски" до игрище "Юнак". А баща ми беше жп лекар - един от създателите на авторитетната жп болница, която днес, кой знае защо, подмазвачи са нарекли на името на Кобурга Борис ІІІ. Няма да забравя никога как придружавах баща ми, когато инспектираше палатковия лагер на отбора в Морската градина на Варна и как тогава Симо Костов - славният национален вратар, с прозвището Сиамската котка, ми подари гумена топка. Представяте ли си - гумена топка, когато всички деца по това време играехме с парцалени! Не пропусках мачовете на Локото... Няма никога да забравя "веселите" влакове, с които придружавахме отбора, когато не играеше в София. Спомням си веднъж в Станке Димитрово, чрез Котето (Никола Котков) и Спиро Дебърски поведохме с 2:1, развяхме клубното знаме, но милицията се хвърли да ни го отнеме. Тогава аз го скрих "на голо", под ризата си.
Като ученик ставах и лягах с имената на нашите любимци: капитанът Нони Савов, Пецата Аргиров, Георги Берков, Бачо Кольо Богданов, Методи Несторов-Ментата (чийто изравнителен гол за България в Париж бе коментиран от цяла Франция), Лазо Христов, Трайчо Петков, Стойо Недялков, Стоян Орманджиев, Крум Милев, Виден Апостолов, Апостол Чачевски, Спиро Дебърски, Васко Методиев-Шпайдела, Иван Димитров, Весо Василев, Йордан Стойков-Бумбо, Георги Христакиев,  Ангел Колев, Драго Драганов, Боко Димитров, Венци Арсов, д-р Тодор Финков, Гошо Бонев, Митко Васев, Станимиров, Пецо Кирилов, Иван Василев-Бозата, Бойчо Величков, Тони Велков, прекрасните вратари Дошеков, Данчо Йосифов, големите Иван Деянов и Румен Горанов, и, разбира се, легендите Котето и Начко.
С Никола Котков имах щастието да станем приятели, "на ти". Едва ли някой знае, че като ученик той пееше хубаво и участваше в прекрасния детски хор към Културния дом на железничарите, под ръководството на големия музикален педагог Никола Янев, създател на оркестъра (не хора!) "Бодра смяна". Като пионерски ръководител на момчетата от хора по лагерите станах приятел и нещо като "треньор" на децата. Котето беше великолепно момче, много добър другар, и още тогава имаше неудържим дрибъл. Най-много обичаше да бие дузпи. Не можа обаче да стане Голмайстор на "А" група, защото на съперника му от ЦСКА в последните 2 мача от сезона позволиха да вкара по 5-6 гола (нещо, което и Пеле не беше правил), а в последния мач на Локото - срещу Ботев Враца, всички врачани бяха заобиколили Котков, само и само да не вкара гол. Имаше и куриози в този "мач". На три пъти Начко излиза сам срещу врачанския вратар, но спираше и викаше "Бате Кольо, хайде!" Но бате му Кольо бе "под арест".
А за Начко какво да пиша. Ще цитирам само вестник "Франс футбол" след историческите победи над Монако: "...Така или иначе продължава да сее ужас в турнира за Купата на УЕФА. Особено голям е неговият личен дял (на Моначко, както го нарекохме тогава), за да стигне Локомотив до четвъртфинала - беше палач на Монако." И вестникът го нарече "Пушкаш на Балканите". А епопеята с Динамо Киев? И съдията, и главорезите от Украйна (предшествали Майдана) бяха срещу нас. Но Моначко в последните минути "върза на фльонга" цялата отбрана на Динамо и подаде на младока Нако Дойчев, който реши мача за нас.
И този отбор, с тази славна 75-годишна история, с играчи, оставили огнена диря в историята на българския футбол, беше ликвидиран с лека ръка. А според мен Котков и Начко по нищо не отстъпват на Гунди, Митата Якимов, Христо Бонев и т.н., въпреки че играеха в непокровителстваното от никого Локо!
И сега вижте какво става! Рев и вой за ЦСКА, за Локото отникъде нито дума. "Плачете за Париж - столицата на разврата", писа навремето Христо Ботев. Плачете за ЦСКА - отборът, който печелеше големи победи, защото бе нещо като национален отбор на България. Докато в Локото повече от 90% от футболистите бяха продукт на детско-юношеските школи, то големият ЦСКА обираше най-доброто от цялата страна. Фактите говорят, че само от Берое, Тракия и Черноморец в армейския отбор бяха "кооптирани" Петър Жеков, Янко Димитров, Димитър Димитров, Георги Димитров, Иван Притъргов, Спас Джевизов, Георги Славков, Пейо Николов, Тотко Дремсизов, Ангел Калбуров и купища още известни играчи. Още сме живи свидетелите, които помним как властта промени Закона за военната повинност, само и само ЦСКА да вземе Димитър Пенев, взеха ни и Ради Здравков и т.н. (Тук е мястото да припомним на г-н Пенев, че не Крум Милев, а Георги Берков го създаде като добър футболист!). Впоследствие и Левски-Спартак "се зарази" от порочната практика на своя най-голям конкурент във футбола.
Но стига "усмивки от старите ленти"! Днес Локо СФ ще играе със селски отбори в "А" Окръжна софийска група. Бившият собственик Николай Гигов предаде отбора и клуба по отвратителен начин. Вярно е, че на времето похарчи луди пари, но защото не разбираше от футбол, не можеше да си направи добре сметката. Сега също не я направи добре.
Аз съм убеден, че погребаният отбор на Локомотив София, който завърши трети миналия сезон, щеше да се представи много по-добре от четирите жалки отборчета - на държавна и частни ясли, които посрамиха себе си и България. Е, Локото сигурно нямаше да стане европейски първенец, но щеше да спечели достатъчно, за да изплати борчовете на Гигов. Много ми е интересно все пак кой ще ги плаща сега и дали изобщо ще се платят? И защо пострадаха играчите и привържениците на отбора? Но..."млъкни, сърце!" Там, където е текло, пак ще тече. И затова, въпреки моите 78 години, ще извикам с младежки плам: "От София до Мароко - само Локо!"