Войната на САЩ срещу Не-Запада

Проф. Петко ГАНЧЕВ*

Сред хаоса и турбуленциите, обхванали света след края на Студената война и особено от началото на новото хилядолетие, трезвите и обективни наблюдатели и анализатори не могат да не забележат две генерални тенденции, които пораждат огромно напрежение. От една страна, са усилията на САЩ и техните съюзници от ЕС и НАТО да наложат глобално господство над Не-Запада под формата на политическо устройство като либерална демокрация и икономическа доминация в съответствие с принципите на неолиберализма. От друга страна, е възстановяването на Русия след Брежневата стагнация и Горбачовата и Елцинова "катастройка".
Последният четвърт век предостави достатъчно материал, за да могат независимо от политическите си пристрастия анализаторите да констатират как САЩ и т.нар. Запад постепенно налагаха и налагат своята политика. Това ставаше с купуване на политическите елити и неправителствените организации (НПО) за контрол над тези елити, а когато това не се получаваше, се устройваха от същите НПО "цветни революции" (Сърбия, Грузия, Украина и т.н.) Те сваляха законните правителства и извеждаха на политическата сцена маргинални, но зависими от САЩ, структури, които с готовност приемаха Вашингтонския консенсус. "Международните инструменти" на САЩ за овладяване на Не-Запада - добре познатите МВФ, СБ, НАТО, СТО, продължиха да предлагат рецепти за икономическо развитие, но всъщност това бе заробване в съответствие с принципите на неолиберализма и колективната сигурност под егидата на Америка. Преди някоя европейска страна да стане член на ЕС, първо трябва да стане член на НАТО. Така

САЩ слагат двойна примка

над съюзниците си от ЕС и Запада. Третият инструмент на американската политика, който невинаги се отчита, но е вездесъщ, е американският долар. Той няма златно и икономическо покритие, под контрола е на частния Федерален резерв, но е в съглашателство с феодалната монархия на Саудитска Арабия за нефта. Този факт обяснява в известна степен защо за САЩ е толкова важен районът на Близкия изток и всички пространства с нефтени и газови ресурси. Този факт обяснява и защо след края на Студената война САЩ енергично се заеха с овладяването на Близкия изток и предизвикаха т.нар. арабски пролети. "Тук е заровено кучето" (руска пословица), ключът към геополитиката на САЩ в Евразия. Геополитическият кинжал, с който САЩ се стремят да дестабилизират и овладеят с помощта на останалия васален Запад региона на Кавказ (Русия), Средна Азия, Иран, Китай и Индия, е възбуденият, обучаван, въоръжаван и направляван фундаменталистки и екстремистки ислям.
Като наследник на втората световна свръхсила СССР и на великата Руска империя, в първото десетилетие след края на Студената война Русия изпадна в дълбока криза. С неимоверни усилия Руската федерация успя да се съхрани като най-голямата по територия държава, с най-големите запаси от енергийни ресурси и други природни богатства. Постепенно, основно в годините на управлението на Владимир Путин, Русия започна да "се съсредоточава в себе си" (Ал. Горчаков) и да възвръща изконния си дух на велика държава.
Процесът на възвръщането на духа на Руския свят, започнал през 90-те години на ХХ в. с договора за съюзната държава Русия-Беларус като най-здравото звено в подвижната и несигурна структура на ОНД, предложена от ликвидаторите на СССР - Елцин, Кравчук и Шушкевич, продължи с подписването на договора за военната структура на ОДКБ (Организацията за договора за колективната безопасност), в която се включиха освен Русия, Беларус, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан. Като най-мощната военна сила, единствена способна да се противопостави на САЩ при евентуален ядрен удар, Русия пое ангажименти към своите партньори - въоръжения, охрана на границите и военни бази. Така, макар и в по-малък мащаб в сравнение с разпадналия се Варшавски договор,

Москва създаде сигурен щит

срещу опитите на САЩ да изградят санитарен кордон около Русия и да я притиснат като ядро на хартленда - мечта на англосаксонските геополитици от времената на Халфорд Макиндер до Збигнев Бжежински.
Русия разви и инициативата за образуването на Евразийския икономически съюз, въплъщавайки в политика лансираната още през 1921 г. в София от група руски офицери от Бялата гвардия - княз Трубецкой, граф Савицкий и др., идея за Съюз Евразия. Тя бе доразвита през 60-80-те години на ХХ в. от Лев Гумильов, син на великата Анна Ахматова. През 1994 г. президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев в реч пред студентите от МГУ повдига тази идея, а през 2008 г. авторът на тези редове, в качеството на посланик на България в Беларус, написа писмо до президентите на Беларус - Лукашенко, на Русия - Путин, и на Казахстан - Назарбаев, в което обоснова необходимостта от създаването на Евразийски съюз. През 2014 г. този съюз бе конструиран, а от 2015 г. е реален факт. В него влизат Беларус, Русия, Казахстан, Армения и Киргизстан с население над 180 млн. души и територия над 20 млн. кв.км.
На пространствата на Евразийския икономически съюз принадлежат най-големите запаси от прясна вода в света, огромни масиви гори и подземни богатства. Тук са 20% от световните запаси на газ и 15% от запасите на нефт. Принципите на организацията на Евразийския икономически съюз са принципи на равноправие, сътрудничество и взаимопомощ, и нямат нищо общо с централизираната бюрократична структура на бившия СССР, с което противниците на съюза плашат.
Паралелно с идеята за Евразийския икономически съюз Русия през 2006 г. даде импулс за развитието на нова глобална структура, която през 2008 г. проведе първата си среща в Екатеринбург - БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Репубрика Южна Африка). На тези държави се падат над 40 млн. кв.км територия, над 43% от населението на света, над 20% от БВП и над 15% от световната търговия. Към 2050 г. БВП на петте страни от БРИКС ще превъзхожда БВП на страните от Г-7. Основания за тези прогнози дават резултатите от годините на световната криза от 2008 г. насам, през които Китай и Индия преминаха плавно, а пораженията в останалите три страни не бяха катастрофални, както за ЕС и останалия свят. През 2008 г. Г-7 имат 48% от БВП на света, но през 2011 г. този дял е само 38%. В същото време БРИКС има през 2008 г. 18%, но през 20011 г. този дял вече е 27% от световния БВП.
Страните от БРИКС имат своите социални и икономически проблеми, и си дават сметка за това. Но обединявайки големи субекти на различни цивилизации в световното пространство, държавите от БРИКС искат не само да съхранят своята суверенност, но и да играят важна роля в освобождаване на човечеството от

мъртвата хватка на Запада

с наложените след Втората световна война световни институции. Институции, превърнали се в инструменти за налагане на господство и ограбване на ресурсите на останалите народи. За да реализират тази цел, държавите от БРИКС през м.г. взеха решение не само за поемане на над 15% от резервите на МВФ, но и сами да създадат Банка за развитие по подобие на СБ. Така страните от БРИКС посочиха решението за спасяване от примката на американския долар, която ги държи в зависимост и ги прави донори на американската икономика, изпаднала в тежка дългова криза. Държави като Китай, Русия и др. взеха правителствени решения за влагане на своя дял във валутния пул на новата Банка за развитие. Редица от верните съюзници на САЩ също проявяват интерес и желание да се включат в тази нова банка. В придвижването на делата на БРИКС особено активна е ролята на Русия и Китай.
Именно на инициативата на тези две държави човечеството дължи раждането на друга глобална организация на страните от Не-Запада - ШОС (Шанхайска организация за сътрудничество). ШОС бе създадена през 2001 г. и в нея се включиха Китай, Русия, Казахстан, Таджикистан, Киргизия и Узбекистан. В това пространство от над 30 млн. кв.км с население от над 1500 млн. души се обединяват по-голямата част от народите на Евразия и Азия. Наблюдатели с готовност да се включат като редовни членове са Индия и Иран, т.е. още 1250 млн. население и над 4,5 млн. кв.км площ. Така Евразия показва възможностите си да се интегрира с Голяма Азия в името на мира, сътрудничеството в борбата срещу тероризма, сепаратизма, наркотрафика, незаконната търговия с оръжия.
През последната година, принудена от

безперспективните санкции на ЕС

Русия увеличи енергийното сътрудничество с Китай и Индия, разшири и обемите на търговия. На дребните игри на европейските васали, сред които и България, на САЩ - за "Южен поток", Русия отговори не само с "Турски поток", но преди всичко със "Силата на Сибир". Китай вижда в ШОС и въобще в сътрудничеството с Русия стратегически шанс да достигне до Европа, възстановявайки Пътя на коприната през два коридора - през Русия и Беларус, и през Казахстан, Иран и Турция.
Народите от Не-Запада започват да се обединяват в различни организации за сътрудничество в името на свободата и благоденствието на своите народи и съхраняване на своята културна и цивилизационна идетичност. В тези процеси изключително важна е ролята на Русия. Именно затова претендентите за нови глобални господари на света не могат да се примирят и перманентно устройват провокации към нея. От друга страна, събудените за самостоятелно историческо творчество народи виждат в днешна Русия надежда да бъдат строители на действително свободен свят.

*Авторът е доктор на философските и политологичните науки, извънреден и пълномощен посланик на България в Беларус (2005-2009), председател на Геополитическия център Евразия - София