"Врабчето" - малката жена с големия глас

Биографичната книга "Едит Пиаф", посветена на една от най-големите музикални легенди на Франция, публикува в ново издание "Ентусиаст". Преводът е на Никола Шивачев, а на стиховете - на Калина Ковачева. Авторка на книгата е Симон Берто - спътничка на Едит Пиаф през целия й живот. Надали има по-подходящ човек, който да разкаже за всичките срещи, приключения, любови, разочарования, зависимости и борби на френската икона. Книгата е публикувана за пръв път през 1969 г. и оттогава интересът към живота на крехката Едит Пиаф с могъщия глас не стихва. Новото издание на биографията излиза със снимки на певицата от личния архив на Берто.
Малко повече от 50 години след смъртта на Едит Пиаф нейният живот и творчество не спират да вълнуват. Песните на Пиаф минават отвъд социални, езикови и национални различия, за да се чуе гласът на обикновения човек, на човека от улицата. Публиката знае, че нейната драма съвсем не е измислена и преувеличена. През целия й живот таблоидите пишат за трудностите, през които преминава: детство, тънещо в мизерия и пренебрежително отношение от най-близките хора, смъртта на пристрастената към наркотиците нейна майка от свръхдоза, смъртта на единственото й дете, смъртта на най-голямата й любов - красивия боксьор Марсел Сердан, в самолетна катастрофа, нараняванията, боледуванията и зависимостите. Но когато Едит Пиаф запява "Non, je ne regrette rien", тя въстава срещу всеки, който я съжалява. Тя граби с пълни шепи от живота, прегърнала го е страстно, дори в най-жестоките моменти: всяка мъка и всяка трудност си струват, докато има за какво да пее в песните си. Желанието й да продължава да живее е огромно, но тялото й няма тези сили. След години на влошаващо се здраве, през 1963 г. Едит Пиаф умира на 47-годишна възраст.
Родена през 1915 г. в покрайнините на Париж, Едит Джована Гасион расте самотна и отхвърлена от баща си, вечно пътуващ цирков акробат, от майка си - певица, чиято пристрастеност към наркотиците я вкарва в затвора, и от баба Луиз, при която Едит е изпратена да живее в публичен дом. В детските си години момичето е напълно сляпо. Говори се, че проститутките от бордея събират пари и го изпращат на поклонение при света Тереза от Лизийо. В съответствие със суеверието, Едит като по чудо се изцерява от болестта. Не след дълго баща й я взема при себе си и я кара да пее по улиците за милостиня. Призванието на Едит вече е ясно.
През 1933 г. Едит се мести на "Пигал" - площада с червените фенери на Париж, и започва работа като певица във второкласния ресторант "Lulu's". Проститутките, сутеньорите, престъпниците и всякакви други несретници Едит чувства като свое семейство. Пиаф започва да подготвя репертоар от шансони - песните на потиснатите и отчаяните. През 1935 г., докато пее по улиците, Едит среща първата от няколкото бащински фигури, които създават Едит Пиаф - легендата. Луи Льопле я наема да пее в неговото престижно кабаре. Льопле е и човекът, който я води да си купи своята първа черна рокля и я нарича "piaf", което на френски означава "врабче".
В края на 30-те години на миналия век Едит Пиаф е вече на върха на френския музикален елит.  С достатъчно опит зад гърба си, тя започва да наставлява прохождащи френски изпълнители, които по-късно ще станат известни в цял свят - Лео Фере, Ив Монтан и Шарл Азнавур. Някои от тях стават и нейни любовници. Като голямата звезда на Франция, с изпепеляваща харизма, тя никога не остава сама. Но за Едит Пиаф любовта не означава нищо, освен ако не може да я възпее, както и в музиката няма смисъл, ако не е вдъхновена от любов.