Врата към безсмъртието

Ако продължаваме да се отнасяме безхаберно към великолепните паметници на тракийската култура по нашите земи, след 10 години те ще останат единствено в документалните кадри на подобни филми. Това каза известната траколожка проф. Валерия Фол при представянето миналата седмица в София на новия документален филм "Древна Тракия - врата към безсмъртието". Проф. Фол е сценарист на филма заедно с д-р Ружа Попова от Института по балканистика с Център по тракология при БАН. Той представя известни подмогилни храмове от Долината на тракийските царе в Казанлъшко, където в древността са били земите на траките одриси. Филмът е част от проект, финансиран от Европейската мрежа за представяне на културното наследство (NET-Heritage). Целта е да се направи мониторинг на тракийските паметници на наша територия и на представянето им в интернет.     
Известно е, че траките са вярвали в безсмъртието на човешката енергия и тази вяра има своята символика - изразявана е с помощта на обреди за преминаване в отвъдното, на различни изображения и архитектурни елементи, които учените наричат "геометрия на безсмъртието". Тази геометрия има своите варианти, свързани със соларното начало (кръговете) и с хтоничното - квадрата с четирите посоки, обяснява проф. Фол. Стойностното е, че филмът е направен върху основата на научни изследвания на тракийската символика, на спецификата и пространствената ориентация на подмогилните храмове, на фреските и изображенията, направени са и акустични експерименти в самите гробници. Филмът е озвучен с музика, чийто автор е д-р Александра Фол, която, макар да е композитор и диригент, продължава по своеобразен начин традицията на семейството в осмислянето на тракийската култура. Изпълнението на мъжките гласове усилва внушението за магия, излъчвано от знакови паметници като Казанлъшката гробница, храмовете в Голямата косматка, Шушманец, Хелвеция, Арсеналка, Оструша, както и този при с. Александрово. Заснета е и най-голямата известна у нас мегалитна гробница - долмен, на територията на с. Хлябово.
Великолепието на фирма се дължи и на невероятното заснемане, осъществено с най-висококачествена техника - с вградени елементи, разработени първоначално за космическия телескоп "Хабъл", обяснява Мартин Каравелов. Въздействието се усилва от заснемането на паметниците за пръв път сред ландшафтната панорама (включително от въздуха) на красивото поречие на р. Тунджа - една от основните артерии за комуникация на траките със средиземноморския свят. Филмът е само 32 минути, но разказът зад кадър е успял да вмести най-характерното за тракийската вяра, символика, обредност. За култа към светлината и бога, който през деня е слънце, през нощта - огън. За астрономическите познания на траките, които археоастрономите са установили по безспорен начин. Например храмът под могилата Арсеналка е разположен така, че в момента на лятното слънцестоене лъчът прониква вътре до олтара, разположен в центъра. Подобно е разположението и на мегалита - врата към отвъдното, над с. Бузовград.    
Наред с това огромно богатство камерата обаче е заснела в едър план и следите на нашето нехайство. Отвътре паметниците са в окаяно състояние. По стените в гробниците личат огромни петна от проникнала влага, подкожушени мазилки, лишеи, помръкващи цветове на фреските - дори в Казанлъшката гробница, която е под закрилата на ЮНЕСКО. Да не говорим за Александровската гробница. Когато тя бе открита от Георги Китов през 2000 г., се случи така, че направих първите снимки на фреските в нея и на уникалния автопортрет на зографа, изрисуван с едно движение на ръката. Сега филмът показва абсурдната истина - за 14 години там нищо не е направено, освен че фреските са прикрепени с плоски крепители - да не се ронят. Цветовете са видимо по-бледи, замазката на места е подкожушена... Хората по света един камък да имат, правят от него светиня, а ние нашето огромно културно наследство го занемаряваме с лека ръка. А друго май нищо нямаме. Киноекипът се надява показаното състояние на паметниците да накара държавните институции да инвестират спешно в тяхната консервация, реставрация и ефектно експониране. Истинският паметник, поддържан и показан добре, би привлякъл много повече туристи от кичозната бутафория например на крепостта Кракра при Перник.            




Проф. Валерия Фол:
Отношението към паметниците е огледало на състоянието на обществото

Направихме много заснемания - фото и видео, а когато се събра огромен материал, младите хора от екипа, които работят основно с изображението, решиха, че ще е тъжно да сложим в интернет само видеоклипчета и снимки. И всъщност направиха филма. При това безвъзмездно събраха екип, записаха музиката, платиха сами на певците, направиха субтитри на английски, работиха много сърцато. И се получи един красив филм, който дава и много информация на зрителя.
Траките са народ, който е живял на много голяма територия - от Днепър, Днестър до Карпатите и течението на Вардар, от Черно море до Северноегейския бряг, прилежащите острови и Северозападна Мала Азия. България попада в центъра на тази територия. Нашият шанс е, че в днешните ни земи са политическите и религиозни центрове на най-големите тракийски царства: одриси, трибали, гети, беси. Тук са едни от най-впечатляващите паметници на тази култура. България успя да заеме тази ниша на културното наследство още през 70-те години със създаването на Института по тракология и с изследванията за траките и тракийския орфизъм, за общества и култура, алтернативни на елинските. Днес е важно да съхраним тази позиция, която сме заели в културния и научния афиш на света. Отношението към културното наследство обаче е огледало на състоянието на обществото и на държавата.