Вредните навици

Често, и най-вече в навечерието на празници, си обещаваме да не харчим пари на вятъра, да не закъсняваме, да въведем ред у дома...
От тези обещания обаче няма да излезе нищо, ако не успеете да изучите тайния език на своите привички, за да успеете след това и да се откажете от тях.
Навиците са комплекс от автоматизирани подсъзнателни действия. Външно те изглеждат безцелни и случайни, но тогава защо ни е толкова трудно да се откажем от тях?!
Защото въпреки своята "вредност" те заемат важно място в живота ни и компенсират недостига на нещо важно, твърдят психолози.
Един от най-типичните вредни навици, разбира се, особено сред жените, е спонтанното пазаруване. Усложненията са очевидни: домът се пълни с ненужни вещи, семейният бюджет изтънява и причинява дори семейни скандали. Но на първо място е... неизбежното чувство за вина.
Какво тогава ни кара да направим това...

Недостигът от положителни емоции

Ако признаете, че влизате в магазина, водени от непреодолимото желание да си купите нещо, без особено значение какво, това е вече постижение. От гледна точка на психологията душата ни подтиква, защото нещо не й достига.
Медицинската тайна на шопинга е, че след като човекът направи своя избор съдържанието на ендорфини в кръвта му рязко се повишава и неговото състояние се приближава до еуфорията.
Разширяването на границите на собственото "аз"
Когато се самооценяваме, ние подсъзнателно имаме пред вид не тялото си, а именно вещите, които смятаме за свои: дрехи, апартамент, семейни ценности... Всяка нова придобивка ни приповдига в собствените ни очи, добавя ни увереност в това, че и околните ще забележат тези промени.

Какво можем да направим

"Какво всъщност наистина не ми достига?". Определете какво ще ви даде новата придобивка и обмислете предварително сумата, която сте готови да заплатите за нея. Това може да намали последствията от шопинга и дори да ви даде възможност да се контролирате.
Трябва да заобичате вредните си навици и едва след това да ги захвърлите, като непременно им намерите полезни "заместители".
"Точността и редът е за крайно отегчителните хора"- успокояват се мнозина, закъснявайки за поредната среща или влизайки в разхвърлената си стая. Но понякога трябва да си признаем, че поредната сделка е пропусната точно заради закъснението, а в дома ни отдавна не идват приятели - просто ви е срам да ги каните в него...
"Вредното" поведение може да се разглежда като ритуал или обряд. Домакинята, която оставя истинска планина от неизмити съдове, е убедена, че е "свободна представителка на бохемите" и е създадена за нещо по-възвишено, отколкото реда и чистотата в дома. "Вечно закъсняващите" за среща са сигурни, че по някаква причина именно без тяхното отсъствие другите няма да започнат.
Трябва да откриете и признаете разликата между своите представи за себе си и реалността. Домакинята с неизмитите съдове с мъка ще установи, че всъщност е много далеч от бохемската свобода, а "вечно закъсняващият "ще се разстрои, че вече никой никога не го чака и дори не го кани.

Поставете си нови цели

Те трябва да са реални, конкретни и постижими. Вместо възторженото "сега моят дом трябва да сияе от чистота" приемете конкретното: три чинии вече са сигнал за тяхното измиване, вместо задължително трябва да купя съдомиялна машина, когато нямате пари за нея. Уговорете се със семейството си всеки подред да мие чиниите.
Вашата цел е не да целите недостижимото, а да правите конкретното в името на собственото си удовлетворение. Приятно е да се диша чист въздух. Приятно е да се седи в чиста кухня. Приятно е да се видиш с приятели, а не да се оправдаваш за закъснението.
Според някои психолози, в определен смисъл най-вредният навик е... да се избавяш от вредните си навици. Перфекционистът никога не е стигал до добро, ето защо си позволявайте да се отпускате, съветват те. Това особено се отнася за хората, чийто работен ден е твърде регламентиран: трябва да се предават отчетите навреме, не трябва да се закъснява, трябва да се спазват определени правила и т.н. При подобен начин на живот стресът и нервният срив не са учудващи.
Така че, все пак позволявайте си понякога да закъснявате...