Време на промени

Д-р Станислав Бачев, политолог

За историята една година е песъчинка сред голямата пустиня от събития и процеси, но за един човешки живот, осъзнаващ своето място във времето, всяка минута може да побира в себе си емоции, които да оставят трайна следа в спомените. Ние, хората, живеем със спомените, но и се храним чрез целите за бъдещето. Същото е и при държавите, които могат да бъдат определени като уголемен модел на човешките взаимоотношения. В полето на международните отношения историческото време също вече е твърде забързано - в рамките на година се побират събития, които захранват неспирните новинарски потоци. Това е и част от опасната красота на настоящето, в което живеем - можем да виждаме твърде много, но с цената да се губи осъзнаването и оценяването както на простите и малки радости, но така и на голямото усещане за памет. Все пак, всяка промяна се нуждае от време, тя не е спонтанна, въпреки че става видима едва тогава, когато е факт. Понякога това се случва чрез едно или няколко събития, които приемат ролята на епифания, която разкрива своята тайна.
Един от отчетливите примери за подобно събитие, което накара дори най-пристрастните медии и кръгове най-после да отворят

широко затворените си очи

бе дългоочакваната среща между американския президент Джо Байдън и президента на Русия Владимир Путин. Обикновено събитията са толкова големи, колкото са и отразявани, но понякога за тяхната значимост говори и колко дълго се говори за тях след тяхното случване. А понякога е необходимо да се повтаря, за да се затвърди вече случилото се. Срещата сама по себе си не е събитие, което би имало толкова голямо значение - ако се беше случила в друго време или при други обстоятелства. Случването й сега беше закономерност, която бе дълго подготвяна чрез различни процеси на много и различни нива. За да бъде осмислена дълбочината на промените не е нужно изброяването на всички важни събития, а е достатъчно да се уловят тези, които създават устойчивостта на модел. Едва тогава могат да се проектират разумни възможности напред във времето.
Още преди провеждането на срещата стана ясно, че силната карта е в руския президент Путин, заради предпоставките, но и заради начина - ходи се при силния, иска се среща със силния, а не обратно. И Байдън мигна пръв. Отвъд тази символика стоят различни предпоставки на международно ниво, които обуславяха случването на събитие от този формат. В конкретния случай дори няма значение кой щеше да бъде американски президент, тъй като процесите, които протичат вътре в държавата, но и с действията навън се наложи усещане за надпрезидентска криза. Такава, която надхвърля възможностите на фигурата на президента или на един управленски мандат.
По същият начин, по който е допусната - чрез дългогодишна спирала надолу по всички нива на държавата - административно, социално и обществено. Слабостта отвътре създава предпоставки за хаос навън, а когато това се случва с една от Великите сили на съвремието, това означава

проектиране на вътрешната нестабилност - навън

Депресията се превръща в агресия. Във вътрешен план ситуацията няма да се подобри в близко бъдеще, а напротив - обществената криза ще придобива все по-отчетливи форми. Едно устойчиво общество трудно може да се разпали при случване на един или друг инцидент на социално, расово или културно ниво. И обратно - едно нехомогенно, лабилно общество превръща искрата в пожар. Независимо дали става дума за една срутена сграда във Флорида, която става повод за обявяване на национално бедствено положение, или убийството на един човек може да предизвика вълна от напрежение.
От другата страна е външният аспект, който оформя облика на държавата навън чрез нейните действия, но и показва загубената роля на адаптиращ фактор. Тази промяна става забележима с изброяването на поредица от провали на Вашингтон, за които вече е многократно писано и говорено, при опитите да се влияе директно или да се променя курс на определен процес в дадена държава.
При връщане на лентата само няколко години назад могат да се откроят Украйна, Сирия, Венецуела и т.н. В настоящето такъв предстои да бъде "Северен поток-2". Срещата между Байдън и Путин е фактическо признаване на силната руска позиция, отвъд залитанията на фили или фоби, а базирано на поредицата от процеси, изграждащи модела на постамериканския световен ред. Има разлика в желанието да бъдат наказани Русия и Китай в рамките на предизборна кампания, с невъзможността това да се случи на практика. И все пак, срещата между президентите не бе край, а начало. Началото на същинската голяма игра, на същинското противопоставяне на много нива. Конфликтите няма да спрат, а напротив.
Скорошен пример в тази посока е заигравката на английския боен кораб "Дифендър" в Черно море. Тя няма да бъде единствена, но вече с ясното съзнание, че ще се среща твърдост. Историята е показала, че империите имат подобна практика да създават ситуации, за да проверят своите партньори или противници. Предстоящите избори в България също ще са

атестация за влиянието на Вашингтон

Битката за Балканите и Източна Европа тепърва ще се разгръща, а ролята на България е базирана на оксиморон - тук почвата за разгръщане на безпрепятствано влияние сред елита е най-благоприятна, но същевременно се сблъсква с позицията на народа спрямо Русия, но и спрямо действията на Щатите. Затова тук сблъсъка ще е на полето на общественото мнение и създаването на ситуации, които имат дългосрочна цел - да се създаде в обществото разделителна линия. От там може да се начертае и руския подход и отговор - преоткриване на пътя към паметта на българина, но и припомняне на историята. Но е важен последният елемент - създаването на общ поглед и посока за бъдещето. И тук е най-важният, към момента вероятно риторичен въпрос - има ли кой и с какъв подход да осъществи това. Именно това поле на сблъсък е най-трудно, но и с най-дълготрайни резултати. Геополитическа ориентация тук не се променя отвътре, но е важно за всяка империя, когато настъпи подобна възможност, да има създадени условия за това на ниво душевност. Битката за България предстои.
Отвъд рамките на държавата и Балканите, и обратно в полето на международните отношения - след срещата между Байдън и Путин е разумно е да се очаква продължаване на активността в посока Близък Изток. Голямата изненада за Щатите се оказа Иран, защото устоя на натиска и не бе пречупен. Все пак се оказва, че величието и твърдостта са резултат на историческа зрялост. Подценяването на вековната империя, която в съвремието има собствен военно-промишлен комплекс, отново създаден в резултат на натиск, собствен културен модел, както и реален потенциал за многостранно разгръщане на икономически сътрудничества, направи играта още по-интересна. Затова и в тази посока натискът няма да спре, защото именно Иран, заедно с Турция и още няколко държави изграждат параметрите на постамериканския световен ред. Но и с натиск няма да се успее, а само със сътрудничество, но за подобно осъзнаване също са нужни политическо и историческо съзряване. Сега е времето, в което Съединените щати имат шанса да израснат, да създадат имперските рефлекси за адаптация.
Историята е силата и възможността да се осъзнава, че всяка империя има своите периоди на възход и упадък, но и това е едно от условията една държава да се възприема така - да може да преодолява периоди на трудност, след това да преоткрива себе си. Русия и Китай го направиха, голямата игра вече се играе.