Време за пречистване

Какво странно нещо са поетите... поетът, по-точно... Уж е невидим сред мравуняка, сред популацията в панаира на суетата, но в незнаен час застава пред другите и започва да реди думи... Така става. Ето един мой събрат, допреди малко не знаех кой е, а ми връчи тънка книжица, правейки ми мълчалив комплимент, че тънката му песнопойка е за човек с тънък вкус... Погледнах корицата: Димитър Генчев. Време за пречистване. Хроники. Зачетох се, защото заглавието ми наостри сетивата. И старият ми навик - да отворя книгата на случаен текст - си каза думата. И аз съм на десета страница на поетичната книжица.
Стихотворението "Инферно" е с мото от Жан-Пол Сартър: "Адът - това са другите." И още от първия стих разбирам, че не сме на Вавилонската кула: "Жестоко време е, приятелю..." Прочитайки този първи стих, усетих, че сме си дошли на думата. И поетът Димитър Генчев, чиято анотация е на гърба на корицата, застана пред мен. И тутакси разбрах, че е роден 52-ра година на миналия век в Нова Загора, че е завършил Юридическия факултет на Софийския университет, че е бил прокурор... и т.н. По-важното е, че е автор на шест поетични книги: "Сърдечни климати", "Звездни дъждове", "Съчки в огъня", "Жарава от думи", "Споделени светове" и последната засега "Време за пречистване". Хубави заглавия... Вече съм решен да остана при неговото "Инферно", нали казах мотото и първия стих. Ще застана в стихотворението като на остров, от което място ще разпращам концентричните кръгове на неговите послания... "Жестоко време е, приятелю" и аз се доближих до поета, а той продължи: "По булевардите събират гилзи,/ а служба "Чистота" отмива/ останките от пръснати сърца./ Дрогирани деца блуждаят/ в морето от надменно безразличие."
Май няма защо да спирам да обхвана целия терен на стихотворението, юристът и поетът Димитър Генчев ме изправиха в съдебната зала на нашето време, а аз пожелах да продължа да чета: "От Енското училище обесници/ съперница на клуп провесват./ На разфасовано в мазетата вони./ Изкормил майка си синът./ А някакъв несвестен Кочо/ в безумие дечицата си жертвал./ Като нелепа въпросителна/ виси професорът на люлката,/ и няма кой да пише експертиза/ за убийството на Любовта..."
И оставам изумен от това, което ми говори един български поет-прокурор... Поетът-прокурор са един човек и продължават да нагнетяват съвременната картина, а аз се питам в кой век става това, но си отговарям: В двадесет и първия, в нашия ден, продължи да четеш: "Убийците на сънища чевръсто/ трошат витражите на изгрева..." Какъв хубав поетичен образ - "убийците на сънища трошат витражите на изгрева". Тук нещо май прескачам, защото... "Каналите гъмжат от съучастници,/ сътрудници, съперници, шамани,/ угодници, продажници и шмекери,/ от про- и анти-еднодневки./ Прибоят разглобява гласовете./ Коя година сме по Оруел?/ Дали не полудява нацията,/ или в Апокалипсис, стадом/ пропада безвъзвратно в Ада?"
Какво мащабно и жестоко стихотворение, то всъщност е книгата на живота на поета Димитър Генчев, който ми нашепва финала: "Април преваля, още няма щъркели!/ Маршрута древен ли са сбъркали?/ Училищни касапници - на Запад./ На Изток - легион шахиди./ Мигът на онзи Фауст - мелодрама./ Днес Фауст е зает неизлечимо/ с опасната игра на Бог./ Днес в кома е надеждата/ от сенките, загробили деня./ Последното спасение/ е Словото."
Стихосбирката "Време за пречистване" ще бъде представена в НЛС "Старинният файтон" днес, 2 юли, от 18 ч, а от 21 ч. - по телевизия "Поглед".