Все по-южен поток

Странна и необяснима, почти истерична, суматоха предизвика решението на Русия да спре прокарването на "Южен поток" през територията на България. Политици, политолози и прочее политфактори нададоха вопъл. Сякаш тежка национална катастрофа бе връхлетяла България. Всъщност нищо особено не се бе случило. Ние пребиваваме в условията на национална катастрофа вече повече от две десетилетия. Само че за самоуспокоение предпочитаме да наричаме това състояние с по-нежни имена - така, както постъпват с тайфуните.
Едни я наричат демокрация, други - пазарна икономика, за трети е тържество на европейските ценности. Но нито едно от тях няма нищо общо с нашия хал. До такава степен свикнахме с политкоректната подмяна на понятията, че вече трудно понасяме да ни изричат истината в очите. Не понасяме например някой да ни напомня, че сме загубили суверинитета си. И то доброволно. Ние знаем, че е така, но не е изискано, не е по европейски да ни го казват директно.
С две думи, засегнаха се политическите ни предводители от прямотата на Путин. Престориха се, че ги е улучил по националното достойнство, което отдавна сами потъпкаха. Сега го разстилат като чердже пред високи чужди гости, както стана през лятото, когато ни навести сенаторът Макейн. Тогава и суверенитетът, и достойнството, и националният интерес бяха сритани набързо в килера, да не се виждат и да не дразнят погледа на пришелеца. А домакинстващото правителство гостоприемно обяви, че "замразява" туй що не мръзне - южен газов поток.
Сега, когато руският президент фактически каза: "Нека бъде, както вие искате", пак сме недоволни. Над държавата увисна едно тягостно чувство като в къщата на покойник. Всички, както проклинаха, така изведнъж заоплакваха о бозе почившата руска газова тръба. Едни искрено скърбяха за преждевременната загуба. Други смутено се заоглеждаха, не знаейки за добро или за зло е случилото се. А трети - дори от приличие не можеха да скрият радостта си - откакто са влезли в политиката, се бяха борили да няма в България руски проект. Ако ще за производство на копчета да е. Сега с помощта на самия Путин юнаците се справиха. Изпълниха поръчката.
Защо обаче пак са недоволни? Навярно не очакваха този подъл номер от Москва - да схване буквално хленча им за спиране на проекта. Вместо енергийна зависимост от Москва, България изпада в унизителната зависимост от несъстоялата и разпадаща се държава Украйна. Не се ли превърнаха българските интереси в заложник на украинската авантюра на Запада.
Тази седмица външното лице на България Даниел Митов се срещна на четири очи с държавния секретар Джон Кери. Никой не знае за какво са си говорили. Официална информация от срещата им не бе публикувана. Появи се само формално съобщение, че са "обсъдили актуални събития от международната обстановка, двустранното сътрудничество, като са отбелязали, че е много добро, и теми от дневния ред на НАТО". Тази "изчерпателна" информация идва да ни подскаже, че има какво да крият от населението. То трябва само да се сеща, ако има способността и търпението да чете между редовете.
В непринуден разговор с журналисти момчето ги увери в две неща: българската непоколебима подкрепа за властите в Киев (разбирай за превратаджиите и неонацистите) и решението да бъдат спасени ръждясалите тръби на газопровода през украинска територия, за да може Порошенко и компания да прибират такси от транзита. Така България беше принудена да се откаже от тръбата, която освен сигурност щеше да й носи приходи от транзита заради голямата геополитическа игра, наречена "Майдан". Това не попречи на лицето Митов гордо да заяви в Брюксел: "България е суверенна държава и законно избраните й парламент и правителство решават кое е най-добро за нея и нейните граждани". Според неговите разбирания и на тези, които са го назначили, излиза, че най-доброто за нас е да плащаме за лудориите на други държави и да слушаме онези, в чиито ръце сме поверили суверенитета си.
От самото начало беше ясно, че "Южен поток" не е просто тръба, не е само газ, а индекс на доверието. Изборът на Русия падна върху нейния вековен съюзник и роднина на Балканите - България. Уви, сега тя се нареди сред онези, на които не може да се има доверие. Решението за прехвърляне на газовия поток от традиционния партньор, какъвто бяхме до вчера, към традиционния съперник - Турция, е знаково. Завоят на тръбата е сигнал за дългосрочно определяне на нова посока от страна на Москва.
За България, както и за цяла Европа, това не вещае нищо добро - дори в краткосрочна перспектива. Вероятно до средата на месеца съдбата на "Южен поток" окончателно ще стане ясна. Възможно е Москва да обсъди с представители на Австрия, Сърбия и Унгария как може да бъдат компенсирани техните загуби от изпадането на България от газовото трасе. Още идната седмица се очаква началото на преговори между Москва и Анкара за бъдещето на евентуалния нов маршрут на юг за руския газ.
При всички случаи поток ще има. Само че от южен той ще стане по-южен. Така и опитите да бъде замразен ще бъдат по-малко вероятни. А нашата суверенна татковина ще става все по-независима от самата себе си.