Всичко е възможно

Това, че някой се титулува професор, без да е такъв, не е новост - у нас си имаме десетки такива. Но когато баш този, който е натоварен да следи за спазването на закона, слага "калинки" на високи постове и си затваря очите, работата става дебела. Когато министърът Сергей Игнатов ръси измислици - я че 200 000 емигранти се връщат, я че Австрия ще закрива своята академия на науките, я че парите от проекти на институтите отиват в централното управление на БАН, някак минава. Когато бави с години проектозакони, обявени от ГЕРБ като стратегически, и се налага Бойко Борисов да му поставя срокове, му прощават. Когато го хванаха, че приемал и дипломирал в НБУ студенти извън закона, политически приятели го спасиха. "Роса роси", вика той и при критиките, че поразиите от единствения приет досега негов закон се виждат без микроскоп, а вторият е на път, пълен с абсолютно празни фрази.
Този път обаче май е нагазил лука сериозно. Да туриш човек без хабилитация и само с "малък доктор" да решава съдбините на цялата научна гилдия, а за шеф на дирекцията за наука да назначиш търговец, който няма хал хабер от изследвания, е не само незаконно, то е аморално. Ако и този път мине метър по принципа "каквото искам, това си правя", значи в "тази" държава вече всичко е възможно. Утре минавам към ГЕРБ да ме турят за министър на цирка. Едно ми липсва - не съм чедо на старата соц. номенклатура...