Всяка песен е послание за децата

ХАЙГАШОД АГАСЯН е български инструменталист, певец и композитор от арменски произход. Завършва Музикалната академия в София, специалност виола през 1978 г., майсторски клас по камерна музика. Работи в оркестъра на Народния театър за младежта (1979-1991) и в театър "Възраждане" (1991-1997). Автор е на много детски песни и на музика за театрални спектакли, мюзикъли и телевизионни постановки. От години работи с поета Недялко Йорданов, участва като актьор в постановките му, пише музика по негови стихове, акомпанира му на концерти в България и чужбина. Повечето от детските песни на Агасян се превръщат в шлагери. Сред изпълнителите на неговите песни са Михаил Белчев, Ваня Костова, Искра Радева, Стефка Оникян, Деян Неделчев, "Домино" и др. През 1993 г. печели голямата награда на "Златният Орфей", а на следващата година - първа награда от същия фестивал. Носител е на наградата на фондация "Димитър Вълчев" за театрална музика. Удостоен е с орден "Св. св. Кирил и Методий" - първа степен, за заслугите му в областта на културата и образованието. Носител е на почетното звание "Следовник на народните будители", отличие от съвета на Съюза на народните читалища в България.
На 28 януари Хайго, както го наричат близки и приятели, навърши 60 г. Но годините въобще не му личат и с пълна сила важи за него стихотворението на Недялко Йорданов: "Та си мъж по лице, но момче по сърце..." По повод юбилея Хайгашод Агасян бе поздравен с поздравително писмо от Сергей Станишев, председател на НС на БСП, президента Росен Плевнелиев, кметове, приятели и пр.    

Цитати:
"Една песен може да взриви един народ, да го обедини и да повдигне духа му"
"Има прекрасни български песни, но медиите не ги пускат"


- Празнувате 60-годишен юбилей, тези години - малко ли са, много ли са за един творец?
- Малко са, защото смятам, че има много неща, които трябва да направя, а не ми остава време от бита, от всекидневието, от всичко това, което ни заобикаля. Човек не може да се изолира и да си каже: Само ще пиша музика. Аз между другото пиша музика - на коляно, в трамвая, във влака, както дойде, както Господ даде. Годините са малко, за да изпълня - поне така го чувствам, мисията си, да бъда един избраник от хилядите музиканти и композитори, чрез които вселенската хармония, това, което е над нас, стига до хората.  

Снимка Личен архив
Със съпругата си Мари

- Казвате, че между другото пишете музика...
- Вижте, не може да станеш сутринта и да кажеш: днес ще напиша еди-каква си песен или пиеса и точно в 7 и 30 ч. да седнеш да пишеш. Това е абсурд. Непрекъснато ми се подава музика и сега, както си говоря, ми се подава, няма как да го обясня... Много често ми идват идеи, както си вървя, и хората не предполагат, че аз си тананикам и си подреждам нотите. Дори и в съня ми идват идеи...
- Как ще отбележите вашата 60-годишнина, планирате ли нещо по-специално?
- Подготвям юбилеен концерт на 20 март в зала "България". Смятам, че там е този музикален остров, където се слуша музика за душата, а не за краката. Ще участват деца, оркестър, две детски вокални групи - "Пеещите кенгура" и "Пламъче", които изцяло пеят мои песни, с художествена ръководителка Пламена Златева. Поканил съм един изключителен талант - Мартин Йорданов, който е на 11 г., от Бургас. Написах му няколко песни - две от тях ще изпълни на концерта, друг мой гост е прекрасната Пламена Петрова, която много харесвам и като визия, и като финес на гласа. Ще пее и една друга дама, която израсна с моите песни - Ани Стайкова, която завърши в Лондон и е божествена. Росица Кирилова ще изпее една от любимите песни за деца - химна на УНИЦЕФ за България "Да протегнем на някой ръка", с участието на детска вокална група. В концерта участват още Тони Димитрова, Ваня Костова, Джина Иванова, дует "Шик", Михаил и Кристина Белчеви, Недялко Йорданов. И накрая съм приготвил условно, ако има трета част - да поздравя семейството си, една песен на сина ми съм написал за родителя, който не е могъл достатъчно да обърне внимание на детето си и изпитва някаква вина. Животът, концертите са едно, семейството - друго. Този баланс е много труден и мисля, че съм успял да го постигна. Приготвил съм и песен за съпругата си, която също ще изненадам...
- Синът ви Азад ще излезе ли на сцената?
- Да. Той е част от прекрасния вокален ансамбъл "Октавойс", в който влизат 4 момичета и 4 момчета, които пеят акапела. Те ще ме поздравят с нещо, което са си наумили, ще издам само, че ще има песен на "Бийтълс", защото са любимите ми музиканти. 
- Работите и върху нов компактдиск, който скоро ще стане готов.
- На път е, голямата част от сложнотиите съм свършил, защото освен творчество има и чисто технологични неща, които не можеш да избегнеш - събрал съм подписите от автори и поети, дори от наследниците им. Няколко нови песни трябва да се довършат за дует "Шик" и Тони Димитрова, която ще изпее песента "Любовна магия", която съм й написал. Заглавието на диска е под наслов "Хайгашод Агасян на 60! "Не остарявай, любов" - на 30".
- По-голямата част от вашето песенно творчество е посветено на децата. Какво ви мотивира да продължавате да пишете за тях?
- Ще кажете: луд човек, за какво се занимава да си губи времето... Имам невероятния шанс, освен да пиша тази музика, да изляза пред самите деца и да я представя. Едно е да пишеш, да го оставиш и то по някакъв начин да стигне до тях и съвсем друго е, като излезеш пред голяма група деца да видиш какво им харесва. Има голям глад. Децата не пеят хубавите български песни от моето поколение, те вече не знаят "Зайченцето бяло", "Лека нощ, деца"... Живеят в друг свят, светът върви напред и темите, с които ги занимавам, не са случайни, всеки текст е намигане, провокация към тях. Например уча ги чрез песента на три вълшебни думи - моля, извини, благодаря. Тя е в учебниците по музика. Малките, особено в детските градини, са луди по песента "Крокодил", която също учи на ценности - да мием зъбите и да бършем устата със салфетка... Всяка песен е послание и аз съм щастлив човек, защото го пробвам и виждам, че децата имат нужда от това. Има смисъл, разбирате ли? Защото тези хубави деца, особено от I до IV клас, влязат ли в обществото, ако нямат някаква ценностна система, те са изгубени. Да могат да отделят доброто от недоброто поне малко, значи сме постигнали нещо.
- В този ред на мисли все по-малко се пишат и хубави възпитателни текстове за душата, не само за краката, както се изразихте. А и радиостанциите и тв каналите все по-рядко пускат стойностна българска музика, защо е така?    
- А има прекрасни български песни, които се раждат в момента, те ще бъдат оценени по-достойнство след 10-15-20 години, обаче медиите не ги пускат, не знам по каква причина. Аз лично имам някакви съмнения, нашето поколение просто не се "върти".
- Как си обяснявате това?
- Нямам нищо против и новото да се "върти", но хората да имат възможност да избират - да чуят едното, да чуят и другото, да отидат в една концертна зала и да преценят кое е за тях, кое ги облагородява... Да не говоря за западно-англосаксонската музика, която звучи отвсякъде. Нямаме национална политика за достойнство на българската музика. А една песен може да взриви един народ, може да го обедини и да повдигне духа му, да ни накара да се хванем за ръце и да запеем, каквато е например "Моя страна, моя България" - неофициалният химн на България. Ето такива песни трябва да се "въртят" и с тях да се възпитава. В Националното радио имаше пролетен конкурс, аз случайно бях там, защото на финала стигна песента ми с Михаил Белчев - по негов стих в памет на големия български актьор Андрей Баташов, та на финала имаше 12 песни, 9 от тях бяха на английски език. Добре. Къде ви е достойнството, Господи, защо? Те викат - ами, за да пробием на Запад. Абе, хора, българският език е мелодичен и звучен, пейте на нашия прекрасен език! Оттук нататък ще пробиеш някой ден. С музика се занимават хора, които не са достатъчно грамотни, пишат я компютърни специалисти, които не познават нотите и никога не са писали през живота си... Абсурдна работа като ценностна система. Важно е да се знае, че музиката е за всички, но не е за всеки. Както и поезията, вероятно. Според мен музиката е най-прекият допир с това, което е над нас, връзката ти с тази красота горе, което ти се дава.
- Вярвате ли в съдбата, или по-скоро смятате, че всеки сам избира пътя си?
- Аз смятам, че всеки идва с определена мисия на тази земя. Важно е родителите в началото да усетят посоката, в която гледа тяхното дете. Специално при мен родителите ми рано са открили моята музикалност, от доста малък съм пял много чисто това, което чувам. Започнах с цигулка, после пиано, виола, китара. Благодарен съм на родителите си, защото са ме насочили към музиката. Синът ми, който вече завършва магистратура в Музикалната академия, е изключително музикален, обаче с нежелание свиреше като малък, като всяко дете. Едва, когато пораснеш, трябва да си дадеш сметка какво са направили твоите родители за теб. Много е важно отрано да откриеш таланта на детето си. А в изкуството случайност не може да има. Талантът трябва да се хване навреме. Аз не съжалявам за нищо, макар че като арменец може би имам и други качества... Благодарен съм именно за музиката.
- Казахте, че трудно се намира балансът между работата и семейството, как се случиха нещата при вас?
- Ако бях се отдал само на реализация и кариера, щях да бъда много напред с материала, както се казва на жаргон. Има музиканти, които непрекъснато обикалят и правят концерти, което изисква огромна енергия, търчане, така при всички положения семейството ще страда. Аз съм домошар човек, където и да отида, първата ми работа е как ще се прибера вкъщи. Никога не съм насилвал нещата. За мен е важно да не ощетявам хората около себе си по възможност, разбира се. Има дни, в които жена ми и синът ми не ме виждат, защото пътувам и при мен се случва, особено, когато има силни месеци за детските конкурси, които журирам, обикалям и награждавам деца. Жена ми също е музикантка, пианистка е и ме разбира, хубаво е човекът до теб да те разбира. Не се оплаквам, щастлив човек съм в това отношение.