Второкласници написаха книга, посветена на здравето

Неотдавна разказахме за второкласниците от столичното 105 СОУ "Атанас Далчев" с класна ръководителка Румяна Тунева, които през изминалата учебна година подготвиха, написаха, илюстрираха и отпечатаха книгата "Нашият втори дом". Желанието да науча повече за тази вече традиционна за учениците на Румяна Тунева форма на извънкласна работа ме отведе в училището. И тъй като ваканцията започна, смятах, че ще я намеря сама. Но в класната стая тя ме посрещна заедно с 14 деца, които са пожелали през юни да посещават творческо ателие за създаването на книгата "Здравето - най-голямото богатство". Заниманията приключиха вчера, а днес творбата им ще бъде представена преди родители и приятели.
Работим по програма "Успех" - проект "Училище за себеутвърждаване и подготовка към европейски хоризонти", която се съфинансира от ЕСФ чрез ОП "Развитие на човешките ресурси" и МОМН, обяснява г-жа Тунева. Темата "Здравето - най-голямото богатство" учениците са избрали сами. В книгата разказват как храненето и спортът влияят на здравето, кои са вредните навици, какъв трябва да бъде дневният режим, включили са мъдрости и гатанки, посветени на здравето и хигиената, както и приказка и стихотворение, създадени колективно. Заниманията толкова им харесват, че още отсега са планирали темата за догодина, а "работното заглавие" е "Природата - нашият общ дом".
Осъществяването на проекта "Успех" е осигурено с материали, получени по предварителна заявка. Сред тях са енциклопедични и справочни книги, в които се намира информация за спорта, здравословното хранене, хигиената - лична и обществена, набавени са материали за илюстрирането на книгата. Купени са и много спортни пособия, с които малчуганите отдъхват в междучасията, а заедно с родителите организират състезателни игри. Надпреварата, състояла се на 9 юни в близкия парк, убедително спечелили децата. Родителите са купили албумчета, в които са поставени снимки от процеса на заниманията, и всяко дете ще получи днес своето албумче заедно с екземпляр от книгата.
По-добре е да се оползотвори времето на учениците, в творческия процес, който се налага вече като традиция, ученето се превръща в игра. А знания, придобити чрез практически опит, по-лесно се усвояват и са по-трайни, убедена е г-жа Тунева. Децата събират материали, обсъждат ги в екипи, обобщават ги, отсяват ги, правят различни конкурси - за рисунки, съчинение и т.н. По този начин добиват и много социални умения - те са изключително силни като личности, но все още нямат достатъчно изградени навици да работят в екип. Обсъждането, стигането до единно мнение, споразумението между членовете на групата ги възпитава на неща, които ще им бъдат полезни в живота. Хубаво е, че дори по-стеснителните имат своя принос в писането на книгата и във взимането на решенията. Когато се прави конкурс за стихове и рисунки, по решение на децата се избират най-добрите творби. Тук вече се учим и на самопреценка, на обективност, на способност да губят и да побеждават достойно в конкурентна среда, обяснява учителката.
Г-жа Тунева поставя началото преди 7-8 години, с по-предишния випуск, децата от който създават книга, посветена на годишнина от Априлското въстание. Тя има по-строг, исторически характер, докато следващите предполагат по-свободен подход към темите и своеобразно социологическо проучване. Когато писахме с предишния випуск книги за семейството, за книгата и за спорта, учениците проучиха какви са били любимите четива на родителите им като деца, сравниха ги със своите любими книги, с какви спортове са се занимавали майките и бащите, когато са били на тяхната възраст, и т.н.
Съвременните деца са много умни и ако насочим енергията, силите и времето им в творчество, резултатът е изключителен, казва Румяна Тунева. По нейни наблюдения у всеки от класовете, с които са писали книга, се е създал много по-траен интерес към книгата като цяло. Нейните ученици имат класна библиотека, библиотекар и тетрадка, в която се вписват заеманите заглавия, както е и в училищната библиотека. А новите романи, които им купуват родителите, разменят помежду си под мотото "Предай на другия".
Интересувам се какво четат в момента. И те един през друг отговарят: "Белият зъб" от Джек Лондон, "Меко казано" от Валери Петров, "Матилда" от Роалд Дал, "Антон и Точица" и "Малкият мъж" от Ерих Кестнер, "Тошко Африкански" от Ангел Каралийчев, "Карлсон, който живее на покрива" от Астрид Линдгрен, "Вълшебникът от Оз" от Лиман Франк Баум, басни от Езоп... Това са все автори и книги, върху които, независимо дали сме на 10, или на 50 години, може много да разсъждаваме, които ни обогатяват, обобщава г-жа Тунева.
Че ученето може да е много приятно и забавно - разбирам, когато учениците решават да ми покажат "играта с мишките". Класната включва компютъра, раздава електронните мишки и демонстрацията започва. Програмата "Енвижън" ползват от края на октомври 2011 г. Това е български програмен продукт, чрез който учебният процес се превръща в игра и който може да се използва по всички предмети. Преди година и половина създателите на "Енвижън" го представят в 105 СОУ. Имаше много финансови условия, освен това не съм млад учител и когато преди 5 години започнах да работя с компютър, бях "на вие" с тази техника, спомня си г-жа Тунева. Но за да ангажираш вниманието на съвременните деца, не може да водиш урока по традиционния начин или само с маркер и бяла дъска. Те са изключително информирани, дори в някои отношения в технологиите са много по-напред от нас, възрастните, и вниманието им трябва да бъде задържано с разнообразни дейности, които често да се сменят, разказва класната.
Родителите, които са купили проектор за заниманията в клас, вземат присърце идеята за обучението с "Енвижън", решават да съберат пари и купуват електронни мишки за всеки чин. Компютърът, с който дотогава разполагат, е подарен от майка на дете от предишния випуск на г-жа Тунева, но неговите параметри не позволяват да се монтира модерната програма. Тогава училището в лицето на директорката Цветанка Костадинова им предоставя по-мощен компютър и плаща едногодишния лиценз за ползване на програмата.
Подготовката на този тип уроци изисква много повече време от страна на учителя, а и в клас - за провеждането на урока. Но Румяна Тунева и без друго никога не ползва уроци от предишния випуск, а винаги разработва наново темите, "защото децата са много различни". Засега с "Енвижън" в училището работи само тя. Не бива да бъдем консервативни, а да сме отворени към новото, в тон със съвременните технологии и с развитието на децата, убедена е преподавателката.
Според мен третата, много важна страна във възпитателния и образователния процес, са родителите. Ако трябва да се степенува по значение, семейството е на първо място, поправя ме г-жа Тунева. Голям е интересът на родителите към това какво правят децата в училище, как го научават, желанието да помогнат, включително и при събирането на материали за книгите. Особено важна е родителската подкрепа и съпричастност, каквато получавам в работата си, признава учителката. И не става въпрос само за финанси. В дългогодишния си педагогически опит е установила, че щом родителите преценят, че учителят влага всичко от себе си, винаги са готови да съдействат. От октомври м.г. класът има сайт - в него се качват презентации, изработени от г-жа Тунева или нейни колеги, на които децата се упражняват по математика, по околен свят, по български език, публикуват съчинения, съобщения, снимки от събития на класа. А всеки понеделник учителката събира читателските им дневници и коментират прочетеното през седмицата. В началото децата обсъждат книгите с родителите си, но постепенно участието на възрастните намалява и в края на учебната година почти всички самостоятелно се справят с тази задача. Когато едно дете се чувства безусловно закриляно, приемано, оценено и от училището като институция, от учителите като представители на тази институция, и от родителите, то е по-уверено, по-стабилно, справя се с предизвикателствата много по-лесно и успешно.
Една от причините, поради която Румяна Тунева се захваща с тази нелека работа - децата да творят книги, е да имат поле за изява, да създадат един продукт с помощта на възрастните, да го представят пред други, значими за тях хора - приятели, родители, баби и дядовци. В резултат на тази своя творческа изява добиват самочувствие, че са способни да се справят с такива и с по-сложни задачи, които ще им предстоят.