Йо-хо-хо!

Попитали радио Ереван каква е разликата между капитализма на Запад и капитализма в България. Каквато е разликата между обикновения и електрическия стол, отговорило радиото. Това го доказва и националната статистика от месеци насам. Макар че твърдението на радио Ереван вече няма нужда от доказване - превърнало се е в аксиома.
Потреблението се свива. Производството - също. Безработицата расте. Износът намалява, вносът се увеличава. Такива са данните на статистиката. 
А пролетта пукна. И над половината от българите, които са без пукната пара, започнаха да отглеждат разсад. Който все още има работа, през почивните дни ще притичва до село, за да сади домати, чушки, лук, картофи. Безработните ще напуснат града и ще останат по родните места до есента.
И ставаме досущ като Еритрея, където 75% от населението се занимава със селско стопанство, и въпреки това страната внася най-много хранителни стоки.
Не, май най замязваме на сомалийци. В Сомалия половината от населението е от номади и няма постоянно местожителство. Освен това там фактически няма действаща икономика. Досущ като нас, Сомалия не може да се справи дори с най-неотложните проблеми, сред които здравеопазване, изхранване, образование. Средният сомалиец преживява с около 50 долара на месец. Почти като българския пенсионер.
По всичко си приличаме. Само дето още не сме започнали да отвличаме кораби. За да оцеляваме. Апропо, наред с всичко друго, Сомалия не може да се справи и с пиратите.