Йордан Милев (1933-2019)

Омайно биле 

        Посветено на Белчо Иванов

И тоя дълъг път до Враца, 

мълчанието на скалите, 

върхът - дом вечен на орлите, 

где никой никога не каца. 

Ти каза: "Мама си отива..."

"Ще я спасим..." - допълних кратко. 

А после: "Жал ми е за татко - 

без нея той е пръст без нива". 

Пропука камък. Писна пиле. 

Като змия шосето кривна. 

Ний търсехме омайно биле, 

с надежда в тайната му дивна. 

Далече Згориград се мерна. 

Илаче бай Драгой забърка.

От вино и синовна мъка 

бе тази мътеница черна. 

И ти я взе. Но толкоз тежко

ми стана, щом разбрах, че двама 

не вярваме в това човешко

безсмъртие на име - мама...

Аз мислех - майките рождени 

сбогуват ли се с нас красиви - 

мълчат в смъртта успокоени, 

че синовете им са живи. 

Добре, но кой ще ни спасява

от рак, от враг или другар... 

Една надеждата остава, 

омайна в мъката на цяр.