22 Май 2026петък01:01 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Йордан Милев

Поезия

Йордан Милев (1933-2019)

/ брой: 18

автор:Дума

visibility 3085

Омайно биле 

        Посветено на Белчо Иванов

И тоя дълъг път до Враца, 

мълчанието на скалите, 

върхът - дом вечен на орлите, 

где никой никога не каца. 

Ти каза: "Мама си отива..."

"Ще я спасим..." - допълних кратко. 

А после: "Жал ми е за татко - 

без нея той е пръст без нива". 

Пропука камък. Писна пиле. 

Като змия шосето кривна. 

Ний търсехме омайно биле, 

с надежда в тайната му дивна. 

Далече Згориград се мерна. 

Илаче бай Драгой забърка.

От вино и синовна мъка 

бе тази мътеница черна. 

И ти я взе. Но толкоз тежко

ми стана, щом разбрах, че двама 

не вярваме в това човешко

безсмъртие на име - мама...

Аз мислех - майките рождени 

сбогуват ли се с нас красиви - 

мълчат в смъртта успокоени, 

че синовете им са живи. 

Добре, но кой ще ни спасява

от рак, от враг или другар... 

Една надеждата остава, 

омайна в мъката на цяр. 

В шепа джобове

автор:Любослав Костов

visibility 910

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ