За боравенето с властта

Найден АНГЕЛОВ

В края на февруари 1964 г. в Окръжния съвет на Ловеч се получи официално нареждане от околийския прокурор на Троян да бъде уволнен веднага директорът на местния държавен театър. Мотивите бяха следните: той живеел на квартира у една възрастна жена. Уговорката била да му почиства стаята, да се грижи за отоплението и да извършва някои дребни битови услуги. Но една сутрин, когато хазяйката влиза в стаята му, заварва полугола красавица, която невъзмутимо се усмихнала на стопанката. Изплашена, патриархално-възпитаната жена побягва обратно в стаята си с глух стон на възмущение. След една седмица, по неизвестни причини, внезапно умира. Наследниците й, които до тоя момент я пренебрегвали и изоставили самотна, настояват пред прокурора да им бъде изплатена "кръвнина", като посочили за пряк виновник директора на театъра.

Като старши инспектор по културните въпроси в Окръжния народен съвет отговарях и за театъра. Началникът на отдела ми нареди веднага да замина за Троян, за да връча заповед за уволнение на театрала. Заповедта с мотивите за уволнение да прочета пред целия актьорски и технически персонал.

Шофьорът Сяро насочи "Волгата" по троянското шосе. До него седеше началничката на отдел "Просвета" Геновева Петрова. От време на време си разменяха размисли по някакъв служебен въпрос. Но аз мислено "репетирах" неприятната среща и диалог с театралния директор и актьорския състав. Бях всецяло обладан от мисли как да подходя дипломатично, как да произнеса "присъдата" за уволнението на театралния директор.

Когато наближихме града, неусетно Петрова наруши размислите ми върху изпълнението за пръв път в живота ми на една несвойствена за мен неприятна процедура:

- Найдене, по каква служебна работа отиваш в Троян?

И аз, овластен, с голямо самочувствие, горделиво отговорих:

- Отивам да уволня директора на театъра! Причината - битово разложение!

Петрова мълком и мигновено ми обърна гръб. Когато шофьорът спря "Волгата" пред театъра, началничката на отдел "Просвета" отново се обърна към мен с един мъдър съвет, който до края на житейската си пътека няма да забравя:

- Найдене, имай предвид, че властта, която притежаваш, е по-страшна и гибелна от алкохолизма, хазарта и битовото разложение! Постъпи с директора на театъра благоразумно и дипломатично, по човешки!

Останах сам пред красивата сграда на театъра като ненужен, побит в земята кол. Наоколо в ранната мъглива и студена февруарска утрин беше безлюдно. Трудолюбивите троянци бяха вече по работните си места в привлекателните и уютни нови заводи. В тоя град като гимназист преживях юношеските и младежките романтично-сантиментални години. Тук за пръв път в лявата ми гръд пламна някакъв огън, който и до днес не мога да изгася...

Две сини и лазурни очи на едно белолико и стройно момиче още стряскат неспокойния ми сън на самотник, изоставен от сродници, лицемерни и посредствени събратя...

Вместо към входа на театъра, аз се отправих към близкото кафене, привлечен от ярките светлини на Едисон и от приятното ухание на горещо кафе. Кафенето беше безлюдно, освен сервитьорката, която се оказа позната. Веднага ми предложи топъл коняк с бучка захар. Бил съм посърнал и блед от студа. Освен това пожела да ме почерпи. Направил съм бил на семейството й някаква голяма добрина. Поднасяйки ми коняка, я попитах дали познава директора на театъра. След положителния отговор я помолих да отскочи до театъра и да го покани от мое име да дойде, за да се видим.

Още от входа на кафенето той свали бомбето си и като стисна десницата ми артистично, на висок глас ме приветства:

- Началство, здравей!

Веднага поръчах два коняка и като добих кураж, подадох му заповедта за уволнение. Директорът на театъра сложи очилата и внимателно я прочете на ум, мълчешком. Настана едноминутно мълчание между двама ни. После извади писалката си от вътрешния джоб на сакото и набързо сложи подписа си в уверение, че е получил заповедта. По израза на погледа и лицето му нямаше ни най-малък нюанс на несъгласие и самозащита.

Настана отново тягостно безмълвие между нас. Забелязвайки, че изпаднах в смущение и безпокойство, той дълбоко, вдишвайки дим от цигарата си, пряко ме погледна в очите:

- И по-големи и страшни случаи съм имал в живота си, началство! По време на съпротивата срещу хитлеризма съм минавал няколко пъти през "тепавиците" на фашистката полиция. Бях една година в концлагера на Левуново, Петричко. Участвал съм и в двете фази на Отечествената война. Бях началник на Дома на народната армия в Пловдив, където създавах и укрепвах художествените колективи сред армейците. После като административен заместник-ректор на Висшето театрално училище отговарях за построяването на нова сграда на театралната академия. Бях директор на театри в някои провинциални градове. Много пъти съм се сблъсквал със сектанти, догматици, бюрократи...

Запали отново цигара и пак настана мълчание и тишина между нас. Аз, който бях с малка професионална и обществена биография, останах безгласен като самотник в пустиня, като паленце пред един исполин, създаващ и разпространяващ художествени ценности. Изведнъж си спомних съвета на Геновева Петрова за пагубното и зловредно боравене с властта. Посегнах към безконфликтно подписаната хартийка и с възбуда я разкъсах на ситни парченца. Изуменият и смаян от неразумната ми и необмислена постъпка театрал, свикнал да се подчинява на болшевишките догми и партийна дисциплина, почти изкрещя в лицето ми:

- Но тебе ще те уволнят заради моите прегрешения!

Без да кажа "Довиждане", станах и с първия автобус се върнах в Ловеч. Докладвах на началника за моето неподчинение и неизпълнение на заповедта. Запознах го отчасти с професионалната биография на театрала.

За моя изненада той не ме укори за своеволието, а ме заведе при един по-високопоставен началник - ресорен отговорник на отдел "Култура". Той ме изслуша внимателно и вместо упрек и служебно наказание, насърчително и одобрително каза в учтива форма:

- Правилно сте постъпили, другарю Ангелов!

Стана от стола, протегна ръка и ми пожела приятна работа.

***

След три месеца в Деня на старобългарската писменост - 24 май, директорът на Троянския драматичен театър получи орден "Кирил и Методий" - първа степен!