За честта на пагона

Има една категория български офицери, които са готови на всяка цена да изпълняват положената някога военна клетва. Според мен те не са никак малко на брой. Просто рядко чуваме за тях. Всяка власт се мъчи да ги игнорира, за да си осигури спокойно и безоблачно управление. Само че  отстраняването на тези, които посочват проблемите, не може да разреши съществуващите проблеми. Нито пък е признак за стратегическо мислене на управляващите политически лидери.
През далечната 1998 г. един български генерал предупреди политиците, че "Командата бегом към НАТО е вредна за Българската армия". Съзнаваше, че това

може да му коства прекъсване на кариерата

но го направи. Бяха го учили, че държавата трябва да разполага с мощни средства за възпиране, способни да предотвратят всяка мисъл за агресия и изкушение на потенциалния противник. Днес сме член на НАТО, но пред съюзниците ни можем да се похвалим само с малобройната си пехота. Никой от колегите му тогава не го защити пред властващите политици. Така генерал Ангел Марин напусна армията... По това време настоящият министър на отбраната, тогава действащият генерал Аню Ангелов, бе военен аташе в Лондон. Нямаше го тук, за да се произнесе.
Сега обаче е тук, но продължава да си мълчи за гафа, който лично сътвори. След 10 години, посветени на функцията вицепрезидент, генералът от резерва Ангел Марин бе предложен за удостояване с най-високото държавно отличие. Предложиха го 11 военнопатриотични съюза, т.е. хората, които са изграждали Българската армия. И за да е по-сигурно, че предложението им ще бъде прието, решават в Министерския съвет да го внесе лично министърът на отбраната Аню Ангелов. Груба грешка! Поредното им предоверяване на този министър. Можеха да го направят и сами. Законът за ордените и медалите им дава това право като на инициативен кометет или просто като на обществени организации.
Грешка, защото вносителят на предложението позорно мълчи на заседанието на МС на 11 януари, когато премиерът Борисов риторично задава въпроси откъде накъде Марин трябва да бъде награждаван с въпросния орден. Позорно мълчание. Поведение, което не се нуждае от коментар. В резултат - повторно огорчение и върнат орден на премиера. Скандал, уронващ престижа на властта сред българските граждани и пред международната общност. Сега въпросът е друг.

Случайно ли е мълчал Аню Ангелов?

Просто се е снишил, надявайки се да се скрие и спаси от гнева на премиера, или нещо друго. Така или иначе мълчанието му стана причина за страхотно "издънване" (както обичат да се изразяват военните) на шефа му Борисов. Хора, които познават генерал-министъра, твърдят, че това е обичайното му поведение за приспособяване и оцеляване във военната и политическата власт. Както преди, така и след 10 ноември 1989 г. В този смисъл не е лошо премиерът Борисов да си води бележки относно лоялността и качествата на министрите си. Така и "издънките" ще са по-малко на брой.
А що се отнася до Аню Ангелов, него с малко други генерали можем да го сравним. Още по-малко с Марин. Последният винаги е проявявал скромност относно заслугите и наградите си. Това е добре известен факт от автобиографията му, отразяван в продължение на 10 години в сайта на президентската институция - нито дума за наградите, които той безспорно притежава. Не се възгордя и от факта, че два пъти бе избиран за вицепрезидент на национални мажоритарни избори. За разлика от него, Аню се яви на парламентарните избори през 2005 г. като водач на партийна листа в столичния квартал "Младост". Тогава бе активист на партия "Коалиция на розата", председателствана от Александър Томов. Като видя, че е неизбираем, направи всичко възможно да бъде назначен и... успя. Назначиха го. В резултат - автобиография в сайта на Министерския съвет с изброяване на всички получени награди. Дори нещо повече - оттам научаваме, че човекът "два пъти е награждаван с лично оръжие - пистолет и два пъти с... бинокъл, както и с предметни награди". Става ясно кой има толкова

детайлна слабост към наградите...

Без коментар..
Пръв на скандала реагира председателят на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва генерал-лейтенант о.р. Стоян Топалов, който призова премиера да изясни отношенията си с вицепрезидента. Последва го генерал-лейтенант о.р. Кирил Цветков, председател на Асоциацията на Сухопътните войски и на Обществения съвет по въпросите на отбраната. Генерал Цветков бе категоричен - Ангел Марин заслужава наградата. По-късно с протестна декларация по скандала излезнаха Съюзът на ветераните от войните с председател д-р Тодор Анастасов, кавалер на ордена "За храброст", Съюзът на възпитаниците на военните на Н.В. училища, ШЗО и РВГ полк. инж. Никола Рухчев, както и Съюзът на тракийските дружества. Достойна позиция на достойни офицери и бойци. Добре е, че ги има. Защото те са гаранция, че ще я има и България.