За доверието

Всяка трансплантация съобщаваме като новина. Въпреки че имаме специалистите, за които тя е рутина. Въпреки че имаме нормален закон, който гарантира сигурността на пациента. Въпреки че имаме работеща координираща структура. Но нямаме доверие в системата. Включването на скъпи лекарства в списък, по който стойността им се поема от обществена осигурителна каса, съобщаваме като новина. Въпреки че би трябвало да е нещо нормално. Но загубихме доверие в системата. Съобщаваме като новина превозването на спешно болни с хеликоптер. Въпреки че това е всекидневие във всяка цивилизована държава.
На 8 април се обадих на Спешна помощ, дойдоха за по-малко от 15 минути. Точно така трябва да е. Но у нас е новина, защото за проблемите на и в Спешната помощ се сещаме, когато някой умре, недочакал линейка, или когато бабаит пробва юмруците и ритниците си върху доктора, фелдшера или шофьора. Тогава упреците се подритват като футболна топка от полето на спешните екипи към това на пациентите и близките им. А държавата, която е трябвало преди повече от 20 г. да създаде работещ механизъм това да не се случва, се хвърля да локализира пожара. Всеки път обаче пропуска да го потуши напълно.
И започват безкрайните експерименти на принципа "уча се да бръсна на чужда глава". Ражда се ялова идея с обичайното обещание, че линейките вече ще идват до 10 мин. - спешни портали, тел. 112 вместо 150, повикване на Спешна помощ с SMS, въвеждане на неработеща GPS-система и пр., и пр. Сега опитите да се направи нещо работещо в полза на хората не се забелязват. Защото загубихме доверие в системата.
Лекарите, сестрите и акушерките ни си тръгват. Защото нямат доверие в системата.
Нямаме доверие в системата, защото само някакви два и половина милиона души плащат здравни осигуровки и с тях трябва да се издържа системата, обслужваща 7 млн. Нямаме доверие, защото някому хрумна да превърне лекарите и болниците в търговци и да иска от тях да печелят като в бакалията. Нямаме доверие, защото отговорен човек публично обяви докторите за убийци, преди да е разбрал за какво става въпрос, и издигна барикада между лекари и пациенти. Нямаме доверие, защото някой си позволи лукса да открадне 1,4 млрд. лв., спестявани 10 години от хората. Нямаме доверие, защото никой не отговаря на хората къде са откраднатите им пари и за какво са използвани. Нямаме доверие, защото след грешка се започва от нулата, без да се вземе доброто от миналото. Нещо повече - то бива разрушавано.
След няколко петилетки разруха, стигат ли година-две за връщане на доверието?