За едноличните фирми

У нас всичко се върши от един човек. Член първи го няма. Но пак има у нас всеки Първи, както някога, втори не съществува... И става, каквото каже Първият! Точка. Един плаща пенсии, строи магистрали, реже лентички. Друг раздава порциите. Трети лично уволнява и назначава. Един взема хора от разклона и ги прави министри. Друг лично прави акции и атракции. И избори.
Един прави пиар и дава прогнози, друг праща въздушни целувки на германския канцлер. Един живее в палат и не плаща ДДС, друг плаща ДДС за всичко, което го заобикаля и живее в колиба... Един е цар, друг - президент на фирма или държава, трети - премиер, четвърти - кмет. Я, колко еднолични господари! Един живее със сто и петдесет лева на месец, друг харчи сто и петдесет евро на ден... Един има милиони авоари в швейцарски банки, друг никога няма и да стъпи в Швейцария, дори чрез най-евтина екскурзия... На промоция! Един зад всички, всички зад един!? Както би звучало по-справедливо.
Един прави шоу, непрекъснато пее, разсмива, дава заплати, награди, телевизори на публиката... Друг дава интервюта и е последна инстанция за всичко, което става в България и по време на прехода... Получил е правото да бъде съдник на събитията от днес и вчера. Един държи рекламата, друг - развлекателните предавания и филмите по телевизията и няма кой да спре безумията му от екрана.
Един пред всички, всички зад един! Вече не се казва тет а тет, а ЕТ а ЕТ. Да изгоним едноличните търговци от храма, би казал друг, също едноличен... господ! Но вече няма как да стане. Ние сме малки и малко пред Един едноличен търговец...