За епохата на ВЕФ-а и разумното оцеляване

Преди дни в национален ефир "емблемата на онова време" - ВЕФ-а, бе тема за дискусия и то без усилия за скриване на иронията и сарказма. Между другото се разбра, че трудно са се намирали думи, за да "се обясни на детето" що за птица е социализмът и то е останало с учудено-питащия си поглед. Няма страшно, напоследък намирането на точни и правдиви думи не е задължително условие за доказване на ниво. Някои по-често са си във фейсбук и общуването на живо никак не им е приоритет.
А онова със социализма си е също типично по нашенски. По-лесно е да си оплюваме миналото (както и настоящето!) и всичко да минава под един знаменател, отколкото да напрегнем мисъл да отсеем доброто от лошото, да си вдъхнем кураж чрез постижения и в същото време да посочим грехове без унизителни и унищожителни квалификации, които за сетен път ще задълбочат пропастта между хората. А що се отнася до ВЕФ-а, тъжното е, че и днес по онези обезлюдени села и махали, където 2-3 баби доизживяват дните си, единствената радиовръзка със света става пак с тези снизходително наречени "върхови технолигии на соцепохата". Ако има телевизори, те едва ли са "Опера", но при всички случаи не са онези, които се ползват от нелузърите на новото време.
Същото объркващо чувство може да ни връхлети, ако сме разбрали, че едва тази година сме достигнали покупателната способност от 1989 г. А още по-озадачаващо е, че бебетата ни са 2 пъти по-малко от онези, които са се родили през последната година на "развития социализъм". Аналитичната способност на повечето българи може и да даде заето, когато има неща в нашето недалечно минало, които не са по силите на днешните можещи и знаещи сънародници. Не, не е носталгия, както и не е чувство за малоценност при среща с преуспелите. Просто веднага идва наум фактът, че произвеждащата "Мерцедес"-и Западна Германия прие "Трабант"-а да е основният сувенир на общата столица Берлин и го направи без каквато и да било смазваща ирония или снизхождение. Е, усмивките не се броят. Доказването на превъзходство за хората, които имат стратегическо мисловно чувство, става не чрез омраза и наслагване на негативи, а с мяра и ползване на постиженията, които имат своето място в бъдещо развитие.
На пъпа на Берлин има музей на DDR, където, ако се видят кухнята, холът и банята на едно редово гедерейско жилище, може отново да им завиждаме на германците. Този път за онова ниво. Което по нашите малки градове и села все още си е мечта. Може и да са били витрина на соцлагера, но и тогава, и сега работят така, че цяла Европа гледа за всяко нещо първо тях. Не се занимават да си оплюват без задръжки миналото. Разбира се, че са навели глава след войната, но някак без показни крясъци и с желание да се спести излишно унижение. И то, за да не се издълбае онази пропаст между гражданите, която няма да позволи обединяване на усилията за изход от пораженията на една загубена война. Просто са запретнали ръкави и са разчистили страната си. После е започнал възходът. С мъдри лидери и народ, който генетично вярва, че дисциплината и редът са в основата на успеха на всяко начинание. И с малко чужда помощ, разбира се, но и тя е стратегическа, да не се забравя.