"За" и "против" Пакта за еврото

Преди да отпътува за заседанието на Европейския съвет в Брюксел през миналата седмица, Бойко Борисов заяви, че отива там, за да обяви готовността на страната ни да се присъедини към Пакта за еврото. И го направи. Пактът е политическо споразумение, договореност между 17-те държави от еврозоната, но към него бяха поканени да се присъединят и останалите в ЕС. Той ще ангажира страните с ограничаване на заплатите, съкращения в публичния сектор, ограничаване на правителствения дълг и нова данъчна политика. У нас има различни мнения по въпроса трябва ли да се присъединим към Пакта за еврото. Подкрепата ни за него изисква от България гаранции в размер между 3,5 и 4,5 милиарда евро, твърди икономистът Красен Станчев.

Георги Кадиев:
Присъединяването е грешка

Очакват ни тежки финасови ангажименти, заяви общинският съветник от БСП и бивш заместник-финасов министър

- Господин Кадиев, как оценявате решението на правителството страната да се присъедини към Пакта за еврото?
- Това е грешка. България финансово не е готова да се присъедини към този пакт, защото той предполага тежки финансови ангажименти на държавата, които в един момент ще трябва да изпълняваме. Ние се надяваме, че ще имаме само ползи, защото гледаме на него като на крачка за влизане в еврозоната, но той ще ни донесе много тежки финансови задължения. В него има клауза, че държавите, които се присъединяват, ще работят за уеднаквяване на данъчната основа.
- Какво ще ни донесе един такъв ангажимент?
- Това е първата стъпка към уеднаквяване на данъците. Има стар спор в Евросъюза - държавите с ниски данъци, каквато е и България, не искат такова уеднаквяване, защото губят конкурентно предимство. За сметка на държавите с високи данъци, каквито са Германия и Франция. Имат се предвид преките данъци, най-вече данък печалба. Следващата стъпка е ставките да станат равни. Тогава или Германия ще трябва да си намали ставката до българската, или България да вдигне нейната до немската, която мисля, че е 25 на сто. Или трябва да се търси някакво компромисно решение, което обаче е трудно. Защото Германия, а и Франция, с техните тежки социални политики не могат да си позволят да загубят приходи от това, че са си намалили ставките. Най-вероятно малките държави ще трябва да се съобразят с големите.
- Пактът в полза на големите държави ли ще е?
- Така е. Но със сигурност няма да видите в този пакт Великобритания, защото тя е категорично против уеднаквяването на данъчните основи и след това на данъчната ставка. Ще има много противоречия и от страна на Ирландия. Според мен това е крайно импулсивно решение на българското правителство. Такива решения са дългосрочни и затова не трябва да се вземат в рамките на 1 час - отишъл премиерът в Брюксел и решил да се присъедини - без никакви дебати, без решение на парламента, без обсъждане на плюсовете и минусите. Според мен това е, първо, крайно непремерено действие, второ, очевидно е взето без достатъчна информация от страна на този, който го взима, несъзнавайки и минусите. Управляващите доста позитивно гледат на този пакт - като на нещо, което ще ни помогне да влезем в еврозоната, и в същото време никога няма да се наложи да плащаме пари, ама не е така. Утре, като фалира следващата държава, тогава ще се наложи и ние да плащаме.
- С присъединяването към този пакт ще плащаме ли някаква годишна финансова вноска?
- Ако и това изискват от нас, тогава става съвсем тежко положението, тъй като ние вече имаме вноска към Евросъюза. Дали ще изискат от нас и допълнителна, ще зависи от разходите на този пакт, т.е. дали някоя държава ще закъса и той ще трябва да я финансира за нещо, както прави ЕС в момента с Гърция и с Ирландия. И ако има разход, очевидно отнякъде трябва да дойде и приход, т.е. тогава ще има и солидарна вноска от всички държави, които са се присъединили. За Гърция и за Ирландия вероятно средствата вече са намерени от другите държави, но ако има следваща страна като тях, ще има солидарна вноска от всички членки.
- Значи да очакваме повишаване на данъчната основа, а после на ставките?
- Да, макар че сега го правят през задния вход. Не вдигат ставката, а вдигат данъчната основа, т.е. определени облекчения в данъчната основа, които ги има, няма да ги признават. Ще кажат: всичко уеднаквяваме за целия ЕС. Но това е първата стъпка към уеднаквяване на данъците. Според мен България категорично би трябвало да се противопостави.
- Ако това се случи, какво ни очаква като последици?
- Ами удар върху бизнеса, то е ясно. Ако имаме някакви конкурентни предимства в България, то това са данъците. Нямаме други, нямаме добре развита инфраструктура, нямаме добре развита съдебна система, нямаме добре развита работна сила - все неща, които привличат инвеститорите в една държава. В Ирландия например ги привлича това, че всички говорят английски и имат добра инфраструктура. България няма такива предимства.


Проф. Чавдар Николов:
Стъпката е правилна

Европейският натиск ще ни откаже от плоския данък, казва деканът на Стопанския факултет на ЮЗУ "Неофит Рилски"

- Г-н Николов, правилна стъпка ли е страната ни да се присъедини към Пакта за еврото?
- Тази стъпка е абсолютно правилна, което е едно изключение за икономическата политика на правителството. С други думи, правилните стъпки рядко се случват при тях. България, дори с цената на някакъв членски внос, който ще се изисква, си осигурява една стабилност и предвидимост във финансовата сфера, най-общо казано. Това е и гаранция за валутния борд, за стабилността на икономиката, за някакви буфери срещу кризи, съучастие във вземането на решения за бъдещето на еврозоната, макар че все още ни е рано да ставаме член. По мои прогнози трябва да влезем в еврозоната след 2016-2017 г., но, така или иначе, това е една изключително правилна стъпка. Това практически означава реализирането на една отдавнашна мечта или концепция за европейски валутен фонд за съдействие и взаимопомощ между европейските страни.
 - Ако се повтори това, което стана с Гърция, това ангажира ли ни да "наливаме" и ние пари?
- Това е едно от основните противоречия на функционирането на еврото - национален характер на бюджетите и интернационална по характера си обща валута. Сега този проблем може да се разреши поне за момента или в някакво обозримо бъдеще единствено чрез налагане на строга финансова дисциплина със съответни санкции. Истерията, която българските неолиберали постоянно раздухват, никак не е уместна. Поради коренно различни причини Гърция и Ирландия изпаднаха в това положение. Едната е типичният неолиберализъм на Ирландия, а другата е някаква особена криворазбрана социалност в Гърция. Във всеки случай една умереност и координираност на икономическата политика ще бъде полезна за ЕС. Много от нещата тепърва трябва да се учат.
- А данъците?
- Аз съм един от големите врагове на плоския данък. Точно това ще ни накара да се откажем от него с европейски натиск. С вътрешни сили няма да можем да се откажем, защото олигархията е заинтересована. Такъв рахат като плоския данък, който са си въвели някои хора в България, няма по цял свят. Европейският образец е различен - прогресивно облагане. Трябва да се види в Европа как ще се реши проблемът с ДДС. Аз съм противник на ДДС върху лекарствата например.
- Евродирективата дава възможност за по-ниска данъчна ставка.
- Дълго време на нас ни обясняваха, че това е едва ли не забранено и противопоказно. Не е така. Тези лъжи ни се обясняваха най-официално в България.
- Вие смятате, че едно такова присъединяване е добра стъпка?
- Разбира се, че е добра стъпка. Ние ще участваме в ядрото на интеграцията и ще имаме дума там. Друг е въпросът, че не сме членове на еврозоната, но иначе, оставайки отстрани, някой ще ни сервира решенията. А така ние ще участваме. Осигуряваме си и допълнителна стабилност. Това е смисълът на Европейския валутен борд. Но трябва да бъде подплатено и с фискална дисциплина, защото рискът при един такъв фонд е някои от страните да започват да правят каквото си искат. Гърция е най-лошият пример.
- Големите икономики в Европа ли ще имат повече полза от този пакт?
- Не, в никакъв случай. Например Германия, при всичките забележки, които могат да се отправят към нея, е една страна, която грамотно управлява и държавните си финанси, и е ентусиаст по отношение на еврото, и на европейската интеграция. Германия няма и друг избор - тя е една от движещите сили. Трудно може да се твърди, че големите икономики ще спечелят. По-скоро гаранцията е именно за такива "мърлячи" като нас.
Интервюта на Мая Йовановска