За какви ни вземат?

Катя Янева

Вземат ни за олигофрени. Така щях да се изразя, ако бях една от великите ни публични личности, които не си поплюват много-много с публичните си изявления. Но не съм. Доста са ни грубиянствата. Затова ще гледам колкото мога по-внимателно да кажа, че създателите на нашите те-ле-програми ни вземат за... ама не мога да намеря по-точна дума от тая, с извинение - вземат ни за олигофрени. Никога няма да си го признаят. Те боравят с две словосъчетания - съобразявали се, казват, с "масовия вкус", правели програмите си, казват, за "масовия зрител". Не - за хора с изтънчен вкус, с високи духовни щения, а за масата без вкус към каквито и да било ценности, маса кротка и непретенциозна.

За просветените тълкуватели споменатите словосъчетания - "масов вкус" и "масов зрител" въобще не се нуждаят от тълкуване. Но ние, непросветените, сме крайно възбудени от неяснотата кои от нас се натъпкват в това многолюдие на "масовия зрител", винаги ли там ни е мястото, в кои случаи попадаме там и подлежим ли на измъкване, а и - въпрос към себе си - как се чувстваме там. Разбира се, че "масовият зрител" побира всичко, което не е "елит", а "масовият вкус" съответно е напълно чужд на възвишения вкус на "елита". Тук не му е мястото да ожалваме хората от "елита", така лишени от наслажденията, сервирани от медиите. Но като нямаме честта да гледаме от горе на долу, т. е. към "масовия зрител", а усещаме, че сме си в неговата сбирщина, все пак нека се попочудим. Има ли все пак някакво изследване, което показва едно към едно примерно колко духовни първенци на нацията изключват телeвизорите си погнусени. Или, обратното, колко мислещи хора посягат (и от какъв зор) към жълтата преса, а вечер, след изнурителен умствен труд, отдъхват със сладостните турски сериалчета. Или - колко бъдещи български генийчета се заплесват по безмозъчните пукотевици на малкия екран... или колко добри души падат в лапите на кръвожадни човеци-нечовеци..., или колко млади таланти консумират замаяни голямото хи-хи-ха-хо, привиквайки на безкрайното словесно лигавене, ето пак груба дума, не бива така... И знае ли се как доходоносната, разбира се, за медията, реклама не яде, ами буквално изплюсква нашето обикновено човешко време?

С цялата скромност на непросветените тълкуватели все пак можем да допуснем, че създателите на те-ле-програмите не само обгрижват нас, хорицата по-долу от елита, а че точно техните те-ле-програми минута по минута, час по час, ден след ден, година след година отглеждат любимия си "масов зрител" - тъп, зяпнал в екрана, многоброен. Удобен във всяко отношение. И ако това допускане е вярно, то не е ли време да си направим една Българска Коледа за родната Българска национална телевизия, която - виждаме я, боледува от страшно безпаричие, защото тя може да погледне към нас не като към всеяден "масов зрител", а като човеци - българи. Българи със скромни, но все пак духовни потребности.