За любовницата на Вазов и вечерята до компютъра

Да се изправиш пред студентите и да им разправяш, че трябва да са смели, но необразовани, за да са успешни бизнесмени и да станат лидери в институциите - това го може само нашият президент. "Всички бизнесмени са успешни, но неграмотни." Това вижда човечецът в държавата, която божем е оглавил, това чистосърдечно вещае. Другият, който го сложи на държавния трон, и той от душа си казва: "Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме". Прави са си. Имаше преди десет века един Константин във Велики Преслав, който написа: "Голи са без книги народите", ама кой го е чел. И едни други българи преди век и половина, дето после загинаха за народа си, повтаряха, че без просвещение свободата е слободия и агресивният глупак (разбирай смелият) е най-опасното нещо на света. Впрочем това мнозина го казват през вековете от Езоп насам, не са го измислили те, нито пък аз.
Споменатите знаменити президентски напътствия обаче не са нещо ново под българското слънце. Имаше преди време един доцент в стола на дядо Вазов - Веселин Методиев, който в първия си 24 май като просветен министър поръча на децата не да учат, а... да играят повече. Едни друг президент - Петър Стоянов, в Деня на буквите обяви, че имало идея да сменим кирилицата с латиница, за да се разбираме по-добре с Европа, ама първо трябвало сериозно да се обсъди. Малко след това кирилицата - с усилията на едни други несмели, но образовани българи - бе обявена за азбука на обединена Европа...
Та, всякакви хора минават-заминават през властта, ние ту се смеем, ту се възмущаваме, но не се и сещаме, че техните изяви оставят отпечатък върху манталитета и мисленето на народеца, дето все му търсим народопсихологията и все не я намираме. Особено на младия. Той ден след ден вижда как калинките се размножават все по-нависоко и все по-успешно, чалгата и простотията шестват бодро навсякъде, интелигентът смачкано си брои стотинките, а смелите необразовани го презират от висотата на своята издута банкова сметка. Пък ти иди разправяй за будители и национална гордост.
Някога на тази територия имаше "държава на духа". Нямаше неграмотност. Бяха я изкоренили. Дори циганите ходеха на училище, знаеха да четат и да пишат, работеха и си плащаха тока, макар че нямаше неправителствени организации "за социално включване". Сега неграмотните са десетки хиляди, обаче "образованието е по-ненужно от смелостта". Затова тези, които се образоват - истински, не псевдо, понеже са ненужни тук и не стават "лидери в институциите", се изнизват от държавата без шум, с хиляди всяка година...
Не знам дали някой си дава сметка колко далеч са днешните деца и тийнейджъри от всякакви будители, видни българи, национални гордости и прочее ненужни в практическия живот неща, които те просто изхвърлят от съзнанието си с едно кликване на "delete". Малко са инициативите като "Похода по стъпките на Таньо войвода" например, или ученическото състезание "Народните будители и Аз", които са така измислени, че събуждат интерес у децата и те наистина се палят по възрожденските ценности. Но помните ли какво медиите извадиха масово като акцент от последното състезание? Никой не спомена десетките въпроси за житието и делото на великите българи, но всички написаха, че някой попитал за... любовницата на Вазов. Дали след това много деца ще отидат да поднесат цвете на гробния камък на Вазов? Впрочем повечето не са и чували, че го има. И в тази медийна и обществена атмосфера на псевдопросвета и псевдокултура дали някой днес ще се впечатли, когато му разказват, че прекрасните стихове "Настане вечер, месец изгрее..." са изписани със златни букви върху една от колоните в залата на поезията в Сорбоната? Хеле пък някой да изпита гордост, че "и ний сме дали..." 
Ние натрапваме на децата си Ден на будителите, който те не чувстват, от който не се интересуват и който всъщност отбелязваме я от снобизъм, я за своя утеха ние, възрастните. Най-вече - "група хуманитаристи и общественици" с някоя и друга научна конференция. В това време децата ни си купуват маски на вампири за нощта на Хелоуин, или в най-добрия случай чатят като зомбирани в интернет. А ние им поднасяме вечерята до компютъра...
Самосъзнание на достойна нация няма как да се изгради в общество, което не преживява, а имитира българщина. Чиито управници повтарят "така каза Брюксел, това иска Брюксел" като мантра. А какво казваме и искаме ние, няма особено значение. Защото "смел е по-добре от образован".   
И последно. Новоизпечената и вече независима от всякакви Бареци депутатка Баракова, която втрещи мало и голямо с неподправената си "богата обща култура", смятала в парламента да се насочи към просветната тематика и имала ищах да оглави образователната комисия.
Боже, пази България! Сами не можем я опази.