За отечеството работете!

Доц. д-р маг. инж. Хараламби Петров
   
107 години от рождението на видния български художник Преслав Кършовски се навършиха на 7 април. Неговият завет бе: "За отечеството работете!". Завет, идващ от предците му - търновския болярин Кършо, който след падането на Търновското царство не свежда глава, а взема участие в избухналото въстание, което било жестоко потушено; Иван Ст. Кършов - участник в Гръцката и Велчовата завера; прадядо му Христо Ив. Кършов, направил седмия препис на Паисиевата "Славянобългарска история"; дядо му Иван Кършовски - възрожденец, революционер и книжовник, съратник на Г. Раковски, Л. Каравелов и В. Левски; дядовите му братя Кънчо Кършовски - участник в четата на П. Хитов, Йордан Кършовски - участник в Ботевата чета, написал първата книга за нея през 1876 г., Сава Кършовски - председател на Революционен комитет в Елена, основан от В. Левски и А. Кънчев, написал първата книга за В. Левски през 1880 г., Антон Кършовски - учил военно училище в Букурещ, участник в Освободителната война, адютант на граф П. В. Алабин.

Преслав Кършовски (7.04.1905-25.02.2003) завършва Художествената академия на 23 години през 1928 г. - живопис при проф. Ц. Тодоров и графика при проф. В. Захариев. Прави постъпки да стане гимназиален учител, но не е назначен, тъй като е обвинен, че баща му Борис Кършовски - основател на Комунистическата партийна организация в Своге, и той са се занимавали с комунистическа дейност. Става художник в кино "Глория". Членува в Българо-полското дружество с председателка Дора Габе. Запознава се с посланика на Полша у нас - Адам Тарновски, показва му свои творби, които той много харесва. Прави му портрет, който силно го впечатлява. С негова помощ прави първата си изложба в София - в кафене "Варшава" на бул. "Цар Освободител", открита от Тарновски, с чиято помощ отива да учи в Художествената академия във Варшава.
Пословична е неговата художествена любознателност - шест години (1928-1834) специализира живопис при проф. Т. Прушковски, артистична графика при проф. В. Скочиляс, приложна  графика при проф. Е. Бартломейчик и театрална декорация при професорите В. Драбик и В. Дашевски. През ваканцията на 1931 г. Преслав Кършовски идва в София, където като член и един от секретарите на новооснованото Дружество на новите художници участва в първата му изложба с две творби - "Автопортрет" и "Момиче", и печели наградата на Министерството на просветата. По същото време А. Жендов, с участието и на Преслав Кършовски, основава Съюза на дружествата на художниците, на който той е дългогодишен секретар.
Завършва Художествената академия във Варшава, получава награда за живопис и графика и през 1934 г. се завръща в България. През 1936 г., като преподавател по "Плакат" в Художествената академия в София, организира изложба на полски графици. Прави първия портрет от натура на водача на Бялото братство Петър Дънов.
В края на 1939 г. в Чикаго - САЩ, е открита 7-ата международна художествена изложба, в която взимат участие художници от 23 държави. България е представена от Преслав Кършовски с картината "Продавачка на цветя". Тя е отличена като една от най-хубавите. Във връзка с това се разпорежда в продължение на една година картината да бъде излагана в залите на музеите и художествено-научните институти на САЩ. Творбата е откупена от музея в Чикаго, като са поискани 15 копия от нея от най-известните музеи в САЩ.
Много интересна е и обществената дейност на Преслав Кършовски. През 1943 г. той подписва подписката против депортирането на българските евреи в лагерите на смъртта. През 1944 г. участва в преорганизирането на съществуващото Българо-полско дружество, на което става секретар, а Васил Коларов - председател. По негово предложение е изграден Полският културен център в София.
Съществен е приносът на Преслав Кършовски в културния живот в България. През 1945 г. започва обновяването на разрушената от бомбардировките София. Къщата-музей на Иван Вазов е засегната от тях. Има предложение тя да бъде доразрушена и на нейно място да се построи жилищна сграда. Преслав Кършовски решително се противопоставя. По негови художествени проекти тя е възстановена в днешния си вид и е реставрирана къщата-музей на Иван Вазов в Берковица.
През 1948 г. по идея на Кършовски в Градското казино се подреждат картините, собственост на Столичната община, и така се създава Софийската градска художествена галерия. Той е един от основателите и пръв директор (1950-1957) на Националната художествена галерия. По това време е и преподавател във ВИИИ "Н. Павлович" в София (1951-1954), специалност "Плакат".
Не са малко и огорченията, които Преслав Кършовски понася по време на своя житейски и творчески път. Той реагира остро при събарянето на кафене "Цар Освободител", воюва срещу паметничетата-недоносчета, срещу безумията в архитектурно-строителните решения, срещу грозотата в празничната украса, срещу опошляването на народната керамика и резбарството, подкрепя колекционерството въпреки разбиранията по това време, че то е монопол на капиталистите. Преслав Кършовски е радетел на европейското изкуство. Но това му носи критики. Обвинен е, че се влияе от поантализма - течение, чието название идва от френската дума "поан" - точка. Представлява изключително трудна изобразителна техника, при която боята се наслагва на точки. Нарича се още точкова живопис. На Богомил Райнов това "упадъчно" изкуство не се харесва и художникът Кършовски е "разгромен" от него.
Творческата дейност на Преслав Кършовски намира изява главно в три направления - живопис, графика и сценография. Впечатляващи са изявите му в живописта - работи в портретния жанр, във фигуралната композиция, в пейзажа и натюрморта. Неговата живопис е искрена, емоционална, стига до зрителя като изповед.
Особено впечатляващи са изявите му в областта на графиката. Мнозина го наричат цар на графиката и гравюрата върху дърво. В неговите графични творби ясно личат високата техническа култура на графичния език и умението му да създава изразителни изображения с разнообразна тематична и сюжетна насоченост. 
Театралите се възхищават от неговите сценографии. В дейността си като театрален художник в Пловдивския и Варненския общински театър, в Софийския народен театър и в Софийската народна опера той въвежда новости в полза на реализма на сцената. В работата си, въз основа на творческите идеи на авторите, се стреми към пълно сътрудничество между режисьора, осветителя и художника.
Удостоен е със званията "Заслужил художник на НР България" и "Заслужил деятел на полската култура".
Неизменно до него в житейския и творческия път е всеотдайната му спътница - художничката Цветана Мицеева-Кършовска. Тя произхожда от фамилия, в която има именити зографи от Възраждането, чиито творби са гордост за много черкви. Завършва Художествената академия при проф. Д. Узунов и графика при проф. В. Захариев, както и ръчна работа при проф. Дудалов. Участва заедно с Преслав в създаването на Националната художествена академия. Същевременно твори активно в областта на живописта, като създава множество живописни платна, съчетание на изяществото на формата, багрите и тържеството на светлината. През 1968 г. е първата й самостоятелна изложба в София. Участва в експозиции на жените художнички от Самоков и София, в съвместни изложби с Преслав Кършовски. И сега, на 97-годишна възраст, тя е запазила своята жизненост, която й позволи в края на 2010 г. да организира голяма изложба в галерия "Сезони", на която бяха показани над 50 нейни и на Преслав творби.


"Меценати", 1934

"Старият Самоков"

Проект за женски костюм от балета "Тамара", 1940