За силните на деня и силните на духа

- Не допускай никакво насилие над себе си, откъдето и да иде то - от цар или бог, от меч или слово, дори когато е от обич!, казва авторът Стефан Цанев
- "Процесът против богомилите" е за хора, готови да жертват физическия си живот за това, което се нарича дух, добавя режисьорката Маргарита Младенова

Добрите исторически пиеси винаги са нещо повече от хроника на отминали събития или герои и винаги говорят повече за съвремието, отколкото за историята. Такава е и пиесата на Стефан Цанев "Процесът против богомилите", която разказва за управлението на цар Борил и борбата му с богомилите, но както е редно в едно истински художествено произведение разполага по различен начин фактите и слага на различни места смисловите акценти, за да постигне изключително актуалното звучене на темата за силните на деня и силните на духа. Защото противоборството тук е именно между силните на деня - царе и всякакъв вид управници или както прозвучава една реплика в спектакъла: "От човека цар не става!" и силните на духа - богомили или просто хора, готови да жертват физическия си живот за това, което се нарича дух.
Всяко време ражда своите богомили. Ние - поетите, художниците, музикантите, артистите, хората на изкуството - сме призвани да бъдем днешните богомили и като своите предшественици да възкресим духовната светлина в човека, затънал в блатото на бита, в калта на алчността, в мрачните интриги на политиката, призвани сме да разтърсим обществото и да предизвикаме неговия ренесанс, подчертава авторът. А в спектакъла си, поставен на голямата сцена на Народния театър, режисьорката Маргарита Младенова поставя акцента именно върху трагично-гротескната липса на вяра и дух в един мрачен, наситен със зловонието на насилието и властолюбието свят. И в тази ужасяваща с неумолимото си движение към мрака спирала, защото светът в този процес срещу богомилите е приел образа на завихряща се към нищото спирала, която може да се мисли и като тунел, в края на който обаче светлина няма, духът крещи и се бори срещу силата на властта и властта на силата, срещу всемогъществото на имането и всеобхватността на насилието. И с това доказва - на интелектуално и на емоционално ниво - правотата на убеждението на Маргарита Младенова, че силните на духа не е количествено измерение. Винаги са били по-малко, но самият дух е невероятна сила. Това е заряд, който не може да се сравни с никакви количества на друга енергия. И според мен, ако на едната страна на везната стоят тези количества, на другата е именно светлината, за която богомилите говорят. А с мощното си сценично присъствие, разположено между трагиката на страданието и крясъкът на постмодерността, актьорите Деян Донков, Рени Врангова, Иван Бърнев, Теодора Духовникова, Теодор Елмазов, Пламен Пеев, Йосиф Шамли, Сава Драгунчев, Христо Петков, Христо Ушев, Благовест Благоев, Илиана Коджабашева, Стефания Колева, Павлин Петрунов, Лилия Гелева, Калоян Трифонов и Неда Спасова, взривяват мисълта и емоцията.

Иван Бърнев, Деян Донков, Рени Врангова и Теодора Духовникова в сцена от спектакъла

Деян Донков в ролята на Борил и Рени Врангова в ролята на Целгуба
 

Сцена от спектакъла
Снимки Яна Лозева