За социализма на бъдещето

Проф. д.и.н. Димитър Ананиев

Социалистическите идеи носят в себе си виждането, но и пътищата за постигане на обществено устройство на икономическата и политическата свобода, на общество, основано на равноправието и равнопоставеността, на еманципацията от експлоатация, потисничество и насилие над човешката личност, на всеобща справедливост, задружен труд, мир и солидарност. С появата и развитието на социалистическия възглед за обществото се множат споровете за неговия характер, за средствата за постигането му, за ценностната му основа.
В тази дискусия се появи и тезата, че бъдещето на социализма (като система от социалистически идеи) е в социализма на бъдещето. Какво означава тази твърде обща и неясна формула, която много прилича на заклинание, клише, ловка игрословица или каламбур? Ако зад нея се прикрива отказът от социалистическите идеи и замяната им с нещо засега неясно и неопределено, то не е друго, освен измама за лековерните и некритичните. То означава още прекъсване на традицията социалистическите идеи да се разглеждат като диалектическо съединяване на минало със съвременност. А отричането от миналото на идеите е заличаване на натрупания опит, отказ от изработените в хода на историята умения и навици, форми и механизми на ръководство и организация на политическата борба. Такова радикално скъсване не се налага нито от условията и перспективите на обективната действителност, нито от живота на самите идеи. Затова пък се налага да се съхрани принципното наследство на социалистическите идеи и то да се съедини със съвременността.
 

Картината на Дьолакроа "Сводбодата води народа" (известна още като Мариана), посветена на Великата френска революция, когато народът издига лозунга "Хляб или куршум".

Кое е това наследство?
Корените на социалистическите идеи биха могли да се търсят в юдеизма и християнството, в хуманизма и Просвещението, в марксисткия обществен анализ и в опита на международното работническо движение. Мисля, че това е и принципното наследство, с което разполагаме, въпреки че в своето историческо развитие то е претърпяло различни модификации, променяло е своите насоки и цели, функции и роли. Едновременно с това през времето е пренасяно едно постоянно ядро - идеите и ценностите за свобода, справедливост и солидарност.
Системата от социалистически идеи заимства много от социалните идеи на юдеизма, освободени от примитивно-религиозната  форма на скитническите еврейски племена и езичеството на доеврейските народи на древна Палестина. По-специално от този идеен извор се заимстват

идеите за месията и правдата

чрез които се оформя мисионерската роля и функции на социалистическото движение. Става дума за възгледи както от най-древните периоди, така и от модерната епоха на юдейството. Чрез него се изразяват интересите и исканията на субективните носители на тези идеи и преди всичко на народните низини.
Още по-интензивно въздейства върху социалистическите идеи християнството. Би могло да се твърди, че със социалните си идеи то сплотява онеправданите и поробени народни маси, вдъхва им надежда и перспектива в борбата за освобождение, предоставя им организация за практически действия. Християнско-католическите общини стават и средища за изпробване ефикасността на средствата за борба срещу робството и аристокрацията, за координиране на усилията на безправните маси и за натиск върху самозабравилите се угнетители. Антифеодалното движение за реформация на християнството, осъществявано от буржоазно-бюргерското (калвинизъм), народното селско-плебейско (мюнцеризъм) и кралско-княжеското течение в него силно го обогатяват в съдържателно и методическо отношение. От реформацията социалистическите идеи наследяват преди всичко непримиримостта към експлоататорските порядки, политическа зависимост и злоупотреба в търговията с индулгенции.
Изключително силно е влиянието на движението на хуманизма. Това движение внася в социалистическите идеи духа, традициите, ценностите и аромата. Вярно е, че уважението и защитата на

достойнството и свободата на човека

грижата за хармоничното развитие на личността, борбата за човечност в обществените отношения - всичко това е ядро на арсенала от социалистически идеи. Но е вярно също така, че реалният хуманизъм е свързан с премахване на частната собственост и на експлоатацията на човек от човека, със създаването на светски рационалистичен мироглед.
Голямо влияние върху социалистическите идеи оказва Просвещението. Тук можем да разграничим няколко плоскости на въздействие. Едната е за ролята на човешкия фактор в борбата срещу средновековните традиции и религиозни предразсъдъци, в защита на човека, на разума и на правото на радостен земен живот. Другата е свързана със социалната атмосфера, наситена с много запалителни вещества, в която сърцата горят с протест, негодувание и гняв, а умовете творят нови идеи във всички сфери на мисълта. И третата плоскост на влияние - тя е свързана със светогледните преобръщания. Просвещението отваря пътя на нови обществени класи към арената на обществената история и става спътник и стимул за материалистически мироглед.
В наше време се наблюдава повишен интерес към марксическия обществен анализ, който изхожда от позициите на новия материализъм, на диалектическата критика на обществото и безпощадното отрицание на съществуващата действителност. Чрез него се прави завой от социалната утопия и различните консервативни теории от ранния период на възникване на работническото движение към научната интерпретация на обществените процеси. Той става нова философия на развитието и духовно оръжие на работническото движение в

борбата против капиталистическите отношения

и експлоатацията, за революционно преодоляване на капитализма и за поставяне основите на бъдещото, по-хуманно и по-справедливо общество, наречено комунистическо.
Ако се опитаме да обобщим този анализ, получава се следната картина. Историята на цивилизацията е история на класовото общество и на класовата борба. Капитализмът като форма на модерно общество е израз на индустриалния начин на производство. В сравнение с другите класи на собственици буржоазията изигра световна революционна роля, но, задържайки монопола на частната собственост, с времето тя влезе в конфликт с носителите на новите производителни сили. Работническата класа, която живее от продажбата на своя наемен труд, и която е експлоатирана, може да стане господар на производителните сили, само ако премахне частнособственическия начин на присвояване на богатството.
Освобождаването на работническата класа е дело на самата класа. Но това не може да стане по линия на простата спонтанност. Възгледът за самоосвобождението е неделимо свързан с необходимостта от политическа организация на работническата класа, за да стане тя субект на обществената промяна. Тази организация трябва да направи възможно осъзнаването на целите и задачите на работниците на наемния труд в съвременните условия.
Дешифрирането на програмата за освобождение разкрива верига от реални събития и явления. Те очертават характера на марксисткия обществен анализ като първия вестител на глобализацията на производителните сили в света и като цялостно виждане за възможния, но противоречив процес на обединение на човечеството. Ключова роля в този анализ принадлежи на

революцията на труда и еманципацията

на човека и обществото, а не на диктатурата на една или друга класа, както го интерпретират Ленин и Сталин. Същественото е, че развитието и революционизирането на новите производителни сили се извършва в най-напредналите общества. Истинска еманципация на труда и човека се осъществява не в условия на неразвитост и бедност, а в условия на богатство и развитост.
И най-сетне, принципното наследство на социалистическите идеи се корени и в опита на международното работническо движение. То включва постиженията и експериментите на утопистите, отразява техните илюзии и фантазии, създаването на кореспондентските комитети, скъсването с примитивния комунизъм на Вайтелинг, борбата с философската нищета на Прудон, организирането на работническото движение в Брюксел. От този опит се ражда първият програмен документ на марксизма - Комунистическият манифест, като алтернатива на буржоазната революция. Към него се отнася и борбата с настъплението на контрареволюцията, създаването на свободни органи на печата, подкрепата за въстанията в Париж и Виена, както и националноосвободителната борба в Унгария и Италия.
    Социалистическите идеи разширяват своя обхват в годините на реакцията, когато се свързват с чартизма и работническото движение в Съединените щати, както и когато се изяснява революционната тактика по източните въпроси. Особено ценен е опитът на международното работническо движение в периода на създаване и функциониране на Първия интернационал. Изключително плодотворно е времето на Парижката комуна, когато социалистите са

в авангарда на движението за солидарност

с Комуната, за изхода от гражданската война във Франция. След погрома над Комуната битката се преориентира към чистотата на идейното знаме на Интернационала, към по-нататъшното развитие на теорията и тактиката, против анархизма и опортюнизма, за засилване на организационната структура на движението в различни страни. Тогава се създават условията за Втория интернационал, за разработване и приемане на марксистки партийни програми, за разгръщане на борбата срещу надпреварата във въоръжаването.
Двадесетият век се превърна в големия експеримент на социалистическите политически революции, които пробудиха надеждите на бедните социални слоеве за икономическа и политическа еманципация. От тази борба се роди социално освобождение, но и нови форми на тоталитаризъм, които станаха израз на деформацията на социалистическите идеи и на злоупотребата с тях от страна на бюрократизираните и привилегировани нови класи. Така се роди политическото насилие и диктатурата на партийната върхушка и на новата бюрокрация. Върху тази база възникна най-напред системна и социална криза, а след това се стигна до разпадане на социалистическата система.
В заключение. Ако перифразираме известната теза за трите източника и трите съставни части на научния израз на социалистическия идеал, ще разберем, че този идеал не е толкова тясно скроен и капсулиран, колкото твърдят неговите политически опоненти. Върху арсенала от социалистически идеи са оставили своите следи много повече предпоставки, въздействия и влияния, които сме задължени да познаваме, за да съхраним и пренесем в съвременността и в бъдещето.