За вожда и племето

Никола Статков

"Роден съм, за да те позная.

И да те назовавам: Свобода!"

Пол Елюар

Често минавам край една сграда в столицата, на която са изписани тези слова на големия френски поет. Всеки път ги прочитам и се питам дали те събуждат умовете и сърцата на човеците, за да търсят свободата, да я назовават. Да не забравяме и думите на Маркес: "Свободата е осъзната необходимост." Дивакът, който живее волно сред природата, изобщо не се замисля по този въпрос; за него свободата не съществува дори като понятие. Може би подобно, донейде, е и положението на робите, родени роби: те не познават свободата, никога не са я почувствали като част от живота си, от съдбата си. Друго обаче е положението на люде, живеещи в робство, но знаещи що е свободата, поради което се борят, за да я имат, дори се жертват за нея. Такива у нас са били Раковски и Ботев, Левски и Бенковски, както и хиляди други мъже и жени, достойни като тях. Това става по времето на турското робство, когато много българи никак, ама никак не се замислюват по този съдбовен за народа въпрос. Та нали Ботев пише: "... Нашият православен народ е достигнал до такова гнуснаво скотско положение, щото аз не зная какво още по-голямо зло може да съществува на светът, което да го накара да се стресне и протестува против своите скотски теглила." Затова и Любен Каравелов настоява за просвета за народа. За да осъзнае 

свободата като своя необходимост

Днес в почти всички страни по света са създадени демократични форми на управление: парламенти, министерски съвети, разни комитети и комисии, в които проблемите се решават от повече хора, с вишегласие. След Освобождението ни от турско робство и у нас е било така. И все пак последната дума е имал князът, царят. Така беше и при социализма, не докрай истински, при него последната дума имаше партийният шеф. Тогава обаче властите полагаха грижи за добруването на народа, имаше много благини, които тушираха в известна степен липсата на пълна свобода. Въпреки това тя не достигаше.

Първите податки на вождизъм у нас се забелязаха в действията на нявгашния преподавател по политикономия на социализма, вече министър-председател на страната, Иван Костов. Той обаче бързо-бързо сдаде властта и не успя да превърне себе си във вожд, а нацията - в племе. Това не сториха след него нито Симеон Сакскобургготски, нито Станишев; те не се и опитаха да го направят. Направи го бившият бекапист (комунист!) Бойко Борисов, отказал се от работа в МВР, за да остане в партията, по-късно нарекъл комунистите убийци... Той не започна, да речеш, с мекия брус, а направо с твърдия, с риск да се провали. Успя, народът се оказа мекушав, лекомислен и се отдаде на вождистките му внушения. Първата му, чак страховита, проява в тази посока бе по време на изборите за президент. Той 

отсече, че магаре да предложи

и то ще бъде избрано на поста. Приказката беше просташка, нагла и подигравателна: ето какъв президент заслужавате, българи. (По-късно той ги нарече "лош матрял"). Тогава поради липсата на подходящ дългоушко Бойко предложи за президент комсомолското секретарче от Гоце Делчев Росен Плевнелиев, яко забогатял, неизвестно как, през последните години. Народът го избра. Това беше първата крачка в превръщането му в племе. Следващата, пак ачик, та дрънка, бе, когато Бойко призна, че е прост, прочел е само една книга, но разчита, че хората са прости и ще се разбират помежду си. Тези негови думи зарадваха множеството: "Ето, он е добар, он е много добар, он си е като назе." Сетне вече беше лесно. Никой не обели зъб затуй, че той нареди на шефа на митниците да спре проверката на един спиртен завод, което си беше явно длъжностно престъпление. И вече ставаше като в оная некрасива приказка: "Кой е...л, е...л, кака се ожени." Вождът продължаваше да вождосва, кога с "шменти капели", кога с "пунта мара".

Следваха политически годежи, но никога женитби. Така си останаха само с годежните пръстени разни демократи и абевисти. Така наречените патриоти, всъщност патриотари, са по-напред с ритуала, те са 

почти в брак с Бойковата партия 

ГЕРБ. Докога ли?...

Разбира се, има и разводи. Цяла група властници бяха "наказани много строго" заради гейтовете с апартаментите; вождът не търпи неморалие в средата край него. Виновните останаха без власт, "само" с големите си и евтинки апартаменти и не(ясно!) спечелени пари. Според мен деянийцата им просто плачат за прокурор, но где го, где го този прокурор?!...

Досега няма лице от ГЕРБ, което дори само с поглед или лека въздишка да е показало, че Вождът в него греши. Няма такова нещо и сред депутатите. Тях, казано по нашенски, Бойко не ги е... за червиви сливи, те за него са машинки за гласуване и нищо повече. Той не се явява в залата дори когато се обсъжда държавният бюджет. Има и невероятни случаи: днеска се взема едно решение с пълно единодушие на мнозинството; утре на Бойко му хрумне нещо друго и - обратно решение, пак единодушно. Племето гледа, но не вижда, слуша, но не чува. То не обели ни зъб, ни коронка, когато Вождът подари на Ахмед Доган ТЕЦ "Варна". Казват, че е опростил на Кирил Домусчиев сумата от 60 милиона лева, която оня дължал на държавата за... Вождът дава и раздава народните, нашите пари на когото си ще и никой не го спира, и никой не му търси отговорност...

Той, разбира се, не прилича на големите вождове в историята като Чингис хан, Атила, Тамерлан, които са били завоеватели и убийци. Бойко е мирен, кротък вожд. Той отлично знае кои злословят срещу него, но никого не арестува, никого не преследва (открито). По негов си начин той всели у поданиците страх. Страх заради хляба, но за това - друг път. Личи си, че макар да е прочел само една книга, умее да използва прочетеното; 

може би скришом е чел Плутарх

Той е странен човек. Неотдавна се похвали с успеха си на европейските избори; дори началниците в Брюксел го аплодирали за това. Щом се върна тук обаче, кипна от гняв срещу вождетата в Добрич и Плевен, че позволили на БСП да ги изпревари. Закани се, че "из корен" ще се разправя с тях. В гнева си добави още едно магаре към онова, което едва не замести навремето Плевнелиев като президент; щял да ги върне и да ги направи депутати. Колко му е да го стори? Нали някога Нерон запали Рим, та пожарът да го въодушевява, докато свири? Нали друг един император уреди коня си за сенатор? Тоя свят е направен от всичко и в него всичко може, казваше мъдрият ми баща Мито-Благата дума.

Пита се в задачката не могат ли другите партии да променят статуквото вожд - племе. Уви, това засега не може да се случи. Силите на БСП не стигат, а патриотарите Каракачанов, Сидеров, Симеонов, както и зашеметяващият родолюбец Марешки не щат. Те може да се дърлят, може да си извадят по едно око, че и по две, но ще крепят управлението, ще крепят софрата, край която са насядали. За тях с пълна сила важат думите на Ботев: "Само знайте, за парата, като човек - що да прави? Продава си и душата."

Когато дирим причините за подчиненото поведение на племето ни, не бива да забравяме думите, които мислят и изричат твърде голям брой хора у нас, а именно: "Он си е като назе." В тези думи е заровено кучето, хранено до пресита с простащини, лъжи и заблуди, подвило опашка, без лай, без глас...

Така било, онака било, времето си тече, ние затъваме все 

по-дълбоко в блатото на нищото

намаляваме и комай до края на века ще изчезнем. Все пак има ли възможност за спасение? Мисля, че има, крехка е, но я има. Тя няма да дойде отвън, у нас си трябва да я дирим. Без да забравяме думите на Карл Маркс, човекът на хилядолетието: "Историята си отмъщава жестоко на ония народи, които с ентусиазма на проститутка, се хвърлят в обятията на първия срещнат политически шарлатанин." Нека си помислим дали през последните 30 години не си заслужихме някакво отмъщение на историята... Да помислим и да се хващаме за спасението. Кое е то ли? То е час по-скоро да сменим днешните управници с умни, честни и смели хора, които да поведат страната ни към добро и сигурно бъдеще. За да я има България. Но не в сегашното й състояние на племе, а като народ, нация и държава, както беше преди години.

Кога ще стане това най-сетне, кога????